Поглед назад: Добруджанският герой

10:26, 25 сеп 20 / Поглед назад 25 2854
Снимка: Уикипедия

На 25 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка е роден генерал-лейтенант Иван Колев, отанал в историята като Добруджанският герой.

Бановка е създадено от български преселници от Тракия и разположено на 25 км източно от Болград, където през 1882 г. завършва гимназия. Младият Иван Колев мечтае да стане учител в родното си село, но молбата му е отхвърлена и той започва да работи като писар в общината.

През 1884 г. заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд, но бързо е повишен в секретар. Завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в италианския град Торино.

По време на Първата световна война Колев първоначално командва поверената му дивизия, след което на 23 март 1916 е командир на 1-ва конна дивизия, като от 7 май същата година е инспектор на конницата.

Под негово ръководство конницата взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници – румънски, сръбски и руски. Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.

Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница, когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“

На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“, лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен – главнокомандващ войските на Балканите. При награждаването, главнокомандващият изтъква: „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!“

На 10 март 1917 г. поема командването на останалата в Добруджа самостоятелна българска армия, на 17 май с. г. заминава на лечение във Виена. На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

Снимка: Уикипедия

Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София. 

Освобождението на Добруджа

На 1 септември 1916 година България влиза във война с Румъния, за да си върне коварно заграбената през 1913 година Добруджа с изстрадалото под румънски гнет българско население. Румънската армия превъзхожда по численост и по брой на оръдия българската. Румънците разполагат със 120 хиляди души и 280 оръдия срещу 70-хилядната Трета българска армия с 220 оръдия. На румънска страна срещу България воюва и “освободителката” Русия, включени са и сръбски части.

В тази неравна битка се отличава конницата на генерал Иван Колев.

 Още на 2 септември командваната от генерал Колев I-ва конна дивизия атакува Курт Бунар (дн. Тервел) и за няма и три часа румънската отбрана е разбита, 160 румънци са пленени, десетки са убити, а останалите се спасяват в паническо бягство. Многочислена румънска дивизия поема към Тутракан, като спира в селата Кочмар и Карапелит, където издевателства, над българското население. Румънците, уверени поради своята многочисленост, не се страхуват от малобройните български сили. Обаче внезапно ги връхлита конницата на генерал Колев.

Боевете от 5 до 7 септември остават в историята като Добричката епопея.  Това са дни на себеотрицание, мъжество и храброст.  През септември 1916 г. Южна Добруджа получава своето освобождение.  Величието на победата вдъхновява Йордан Йовков да напише своя разказ „Триумф“.

Преди битката румънците живеят със самочувствието на победители заради 1913 г. Кочмар-Карапелит е един оглушителен шамар върху тяхната надменност, а последващите уроци им дават да разберат колко голяма е разликата от една разходка до това да водиш реална война, при това срещу мотивирани и вярващи в правотата на каузата си войници.

Подобен урок получават и казаците на руския генерал Зайончковски. Руснаците ни обявяват война с надменното усещане, че българите ще се предават пред тях.

Малко по-късно обаче разбират, че от робската психика на българина няма и следа. Конната дивизия на генерал Колев записва със златни букви името си в световната военна история.

2 коментара
Анонимен 19:44, 25 сеп 20

Поклон пред паметта му!

ПАТРИОТ 13:31, 01 окт 20

ПОКЛОН ПРЕД ГОЛЕМИЯ РОДОЛЮБЕЦ И ГЕРОЙ НА БЪЛГАРИЯ ГЕНЕРАЛ ИВАН КОЛЕВ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ СЕ ГОРДЕЕМ С ТЕБ

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!