Отбелязваме 172-та годишнина от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. Той е сред най-изявените български автори, а творчеството му отразява Възраждането и годините на България след Освобождението.
Роден е през 1850 г. в Сопот в строго патриархално семейство. Неговите братя също са оставили следа в историята - военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, политикът Борис Вазов и д-р Кирил Вазов.
Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище. През 1866 г. учи гръцки и турски езици в Калоферското училище, където му преподава бащата на Христо Ботев - Ботьо Петков. По-късно става негов помощник даскал. Вазов продължава обучението си в Пловдивската гимназия, където освен гръцки и турски, учи и френски език. Две години по-късно баща му го връща в Сопот, за да поеме търговията, към която Вазов така и не проявява интерес. Той изписва тефтерите му със стихове, част от които са публикувани в стихосбирката „Майска китка“. През 1870 г. в „Периодическо списание“ е отпечатано първото му публикувано стихотворение „Борба“.
През 1870 г. бащата на Вазов го изпраща при чичо му в Румъния, за да практикува търговия. Това също не успява да събуди търговския усет у младия поет и той бързо научава румънски език и започва да пише стихове, които излизат в „Периодическо списание“, „Отечество“ и „Свобода“. Срещите му с българските емигранти, Ботев и Нено Тодоров запалват у него патриотизма и той бързо се връща в родния си град.
Снимка: Wikipedia
По-късно работи като учител и преводач, започва да учи и немски език. Става член на Сопотския революционен комитет, а след избухването на Априлското въстание се връща в Румъния, където е избран за секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Трудно успява да издаде първите си стихосбирки „Тъгите на България“ и „Пряпорец и гусла“.
Руско-турската война го посреща в Свищов, където е писар при губернатора Найден Геров. Тогава издава стихосбирката „Избавление“.
След Освобождението е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. Покрай работата си пише „Грамада“. През октомври 1880 г. се мести в столицата на Източна Румелия Пловдив, където като част от Народната партия е назначен за депутат в Областното събрание, а след това е избран и в Постоянния комитет, на който става секретар.
В периода 1881-85 г. заедно със Константин Величков редактира „Народний глас“, на страниците на който водят борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Батенберг. След това Вазов създава първото изцяло литературно списание в Бългаия - „Зора“.
След провала на проруския преврат през 1886 г. Вазов, който е активен русофил, заминава през Цариград за Одеса, където пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.
Снимка: Wikipedia
През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се установява в София, където основава списание „Денница“. През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност, но романът „Нова земя“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане.
През 1894 г. отново навлиза в политиката, избран е за депутат, а в периода 1897-99 г. е министър на народното просвещение. След дълга пауза от политическия живот е избран за депутат в Петото Велико народно събрание.
Откликва с три стихосбирки на Балканските войни. Той е сред мнозината, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война. Въпреки това възпява победите на българските войски. Става член на БАН през 1881, а от 1921 г. е негов почетен член. Умира на 22 септември 1921 г. в София на 71-годишна възраст.
Вазов завещава цялото си имущество на един от братята си, който се намира в затруднено положение. След смъртта му министър-председателят Александър Стамболийски създава специален закон, с който национализира цялото имущество и авторските му права без компенсация.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар