Поглед назад: Славният войвода

На 29 юни се навършват 194 години от рождението на Желю войвода - един от най-известните ни възрожденци и борци за свобода. 

Роден е през 1828 г. в Ямбол, а броени години по-късно семейството му се премества в село Карапча.

Според историческите записки, Жельо Христов Чернев, както е цялото му име, се включва в хайдушките дружини след неприятна случка с двама турци, завършила със смъртта им.

Докато Желю и неговата сестра работят на полето край близкото село, двама турски войници, яздещи коне, ги забелязват и решават де се отбият до кладенеца под едно дърво в близост до тях. Сядайки под дървото, единият турчин се обръща към сестрата на Желю с думите: „Гяурке, вземи кофата и ела да ни напоиш!“

Наливайки вода в устата на единия, тя разлива тежката кофа и го намокря по гърдите. Той мигновено се ядосва и прави опит да я изнасили. Желю действа инстинктивно и в този момент с помощта на сърп, с който е работил на полето, отрязва главите на двамата турци.

Така той си навлича турския гняв и бива гонен и издирван. Именно в хайдушките чети той намира убежище.

Първоначално се включва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов.

През 1868 г. подготвя чета, в която трябва да участва и Христо Ботев, но след като го го залавят, те не успяват да преминат река Дунав. Той е сред арестуваните от румънските власти българи в Браила и срещу него е повдигнато съдебно обвинение

Жельо войвода участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885).

По време на Руско-турската война води доброволческа чета от 300 четници, която действа в района на Еленския балкан. През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди.

Желю войвода умира на 24 юни 1893 г. на 64-годишна възраст в Карапча.

Бил е женен за бесарабската българка Мария, родена в Болград, Русия. От този брак е имал 2 деца Василка и Христо.

Съпругата му Мария, синът му Христо и дъщеря му Василка. Снимка: Facebook/Дядо Желю Войвода

Книга разказва за живота му

През 2018 г. излиза романизираната му биография „Дядо Жельо поборникът“ на Иван Джамбазов. Тя е написана на базата на спомените за войводата на негови родственици, съхранили паметта за преживените от него събития през хайдушкия му и по-късно революционен живот, както и за неговото отношение към редица проблеми в уредбата на младата българска държава.

Изданието е в два тома, като първият обхваща времето от хайдушкия период до Сръбско-турската война, а вторият - участието на войводата в Априлското въстание, Освободителната война, Съединението, Българо-сръбската война и дните до смъртта му.

Авторът е използвал за написването им автентични разкази на снахата на Дядо Жельо - Иванка Демирева, предадени й от дъщерята на войводата и нейна свекърва Василия, на внука му Иван Демирев, на внучката му д-р Мария Желева, както и спомените на най-близкия му приятел Панайот Хитов, а също и източници от военно-историческия архив.

Печатите на Желю войвода

Във фондовете на Ямболския исторически музей се съхранява личният печат на дядо Жельо войвода, както и печата на четата на Панайот Хитов, в коя­то той е подвойвода от 1867 г.

С първия печат са подпечатвани докумен­ти, свързани с живота на войводата след Съ­единението. Той е кръгъл по форма, бронзов печат, с текст „ВАЙВОДА ЖЕЛЮ ХРИСТОВЪ“, вписан между два концентрични кръга. В сво­бодното вътрешно пространство на печата е изобразен лъв, изправен на задните си кра­ка, с вдигната опашка, обърнат наляво и стъ­пил върху повалено турско знаме.

Снимка: Facebook/Дядо Желю Войвода

Вторият печат е от времето, когато Жельо Христов е подвойвода в четата на Па­найот Хитов (1867 г.). Представлява кръгла медна пластина с надпис „НАРОДЕНЪ БЪЛГАР­СКИ ПЕЧАТЪ БАЛКАНСКИ 867“. В средата на печата е изобразен лъв надясно, който в ед­ната си лапа държи кръст. Върху главата на лъва има корона с кръст.  

От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Желю войвода. Върху знамето на четата е избродирана датата на нейното създаване „1877 авг, 20“. 

Гробът на Желю Войвода в с. Маломир. Снимка: Facebook/Дядо Желю Войвода

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!