Поглед назад: Поетът, който живя най-малко, но написа най-много

07:45, 17 сеп 20 / Поглед назад 25 5046
Снимка: Уикипедия

На 17 септември 1898г. в Кукуш е роден поетът и журналист Христо Смирненски, оставил дълбока следа с творчеството си, посветено на социалната несправедливост.

Истинското му име е Христо Димитров Измирлиев. През 1908 той година заминава при дядо си и вуйчо си в София, където продължава образованието си. Две години по-късно се връща в родния си град, където завършва Кукушката прогимнация.

През 1913 година градът е опожарен по време на Междусъюзническата война и семейството му се преселва в София.

Измирлиев постъпва в строителния отдел на Държавното средно техническо училище, като съвместява образованието с работа - продава вестници, работи в жп бригада.

Снимка: Уикипедия

Започва да сътрудничи и на хумористичния вестник "К'во да е". Там той публикува първите си творби - анекдотите "Иване" и "Между ловци". Пише и в списанията "Българан", "Барабан", "Художествена седмица", "Червен смях", "Младеж"... През 1917г. основава седмичното списание "Смях и сълзи" заедно със свои приятли.

В същата година постъпва във Военното училище в София. По време на Владайското войнишко въстание през 1918г. той е сред юнкерите, изпратени срещу въстаналите войници. Омерзен и шокиран от гледката разбира, че това не е за него и се отписва от Военното училище, като продължава образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет.

Принуден е да работи на няколко места. Бил е писар, репортер, ревизор, контрьол, касиер и надничар. 

През 1918 г. излиза първата му стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“, която впоследствие претърпява голяма самокритика. До 1920 г. се развива изключително като поет хуморист и сатирик, но хуморът му става все по-социално насочен.

Христо Смирненски, Александър Добринов 1921г. Снимка: Уикипедия

Обществените сътресения събуждат левите идеи у Смирненски и той става член на БКП. Започва да посещава митинги и демонстрации в подкрепа на бедните. През 1922 година заедно с брат си Тома издават сп. "Маскарад".

Истинският му лирически дебют е стихотворението „Първи май“, написано за първомайския брой на сп. „Червен смях“. На неговите страници следват публикации на поредица от стихотворения: „Ний“, „Червените ескадрони“, „Улицата“, „Утрешният ден“, „Херолди на новия ден“, „През бурята“, „Йохан“. Втората и последна приживе стихосбирка на поета „Да бъде ден“ излиза от печат през 1922 г.

През пролетта на 1923 година Христо Смирненски се разболява от туберколоза, с която не успява да се пребори и на 18 юни същата година умира на едва 24-годишна възраст.

Снимка: Уикипедия

През последните месеци от живота си той стига до дълбоки философски прозрения, които описва в "На гости у дявола" и "Приказка за стълбата". Чрез тях Смирненски изразява своето болезнено съмнение и скептицизъм по отношение осъществимостта на всяка социална утопия.

Той е новатор на своето време. Мотивите за страданието и спасението най-ярко изпъкват в творбите му „Зимни вечери“, „Децата на града“, „Да бъде ден“. 

 

БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ

Ти целия скован от злоба си,

о шумен и разблуден град,

и твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят!

 

Че всяка вечер теменужена

ти виждаш бедните деца

и обидата незаслужена

по изнурените лица.

 

Съдбата рано ги излъгала,

живота сграбчил ги отвред

и ето ги: стоят на ъгъла,

с прихлупен до очи каскет.

 

Какво им даваш от разкоша си

ти - толкоз щедър към едни,

а към бездомните Гаврошовци

жесток от ранни младини?

 

Пред твоите витрини блескави

накуп застават често те

и колко скръб в очите трескави,

и колко мъка се чете!

 

Но тръгват си те пак одрипани,

с въздишки плахи на уста,

а тез витрини са обсипани

с безброй жадувани неща...

 

Ти целия скован от злоба си,

о шумен и разблуден град,

и твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!