Поглед назад: Най-честният български политик

07:30, 05 апр 20 / Поглед назад 25 3568
Снимка: УИКИПЕДИЯ

Петко Каравелов е една от най-видните политически фигури в следосвобожденска България. Той е роден на 5 април (24 март стар стил) 1843 година във възрожденското градче Копривщица.

Баща му е Стойчо Каравела – заможен бегликчия. Каравеловият род води началото си от средата на XVIII век, като според различни сведения неговият основоположник хаджи Стойчо произлиза от Златишко или от Костурско. Майка на Петко Каравелов е Неделя Доганова. Тя произхожда от знатния копривщенски род Доганови. Петко има трима братя и три сестри – писателят Любен Каравелов, Христо и Рали и Рада, Велика и Мария.

Петко получава много добро за времето си образование. Първоначално учи в Копривщица, но през 1856 година баща му го изпраща в Енос, за да чиракува за абаджия при негов приятел. Там той учи в гръцкото училище и през 1858 година му предлагат стипендия. Той не успява да продължи образованието си в Атина, тъй като баща му го връща обратно в Копривщица.

Малко по-късно Петко Каравелов заминава за Русия, където вече учи по-големият му брат Любен. За това негово дело съдейства видния копривщенец Найден Геров. Петко завършва право в столицата Москва през 1869 година и после се завръща в България.

Каравелов се записва в щаба на Руската армия по време на Освободителната война. Това оказва ключово значение за житейския път на бъдещия държавник. Неговите качества са забелязани от висшестоящите и скоро той заема първата си ръководна длъжност, назначен за временен губернатор на Свищов, а впоследствие за окръжен управител на Търново. След Освобождението на България Петко Каравелов участва активно в изработването на Търновската конституция. Голяма част от неговите идеи залягат в нея.

Каравелов е повлиян от идеите на Френската революция и е дълбоко убеден, че България може да черпи от тях, давайки на своите граждани широки права и свободи. Той е дълбоко убеден, че може да използва този европейски модел в изграждането на държавния апарат. Именно за тази симбиоза между идеите на Възраждането и европейската мисъл у Каравелов говори и Симеон Радев: “…той съчетаваше като никой друг българин от неговото време европейската мисъл с духа на Възраждането”.

Снимка: УИКИПЕДИЯ

Каравелов бързо се превръща в постоянна величина в българския политически живот. Той е един от водачите на Либералната партия, оглавявайки радикалното й крило. Четири пъти е министър-председател на България (1880-1881, 1884-1886, 1886, 1901 г.). Бил е министър на финансите, министър на правосъдието, министър на обществените сгради, земеделието и търговията, министър на вътрешните работи, министър на народното просвещение.

Антон Страшимиров посвещава една от книгите си на него - "Реформаторът". "Сам предварително клони към левицата, не защото тя е мнозинство, значи, не от хитрина, а защото, като вицегубернатор във Видин, той има своите практически проучвания и е набелязал план за реалистично българско обществено строителство. А такова строителство е възможно, както ще видим по-късно, само с наличната в Учредителното събрание левица", пише Страшимиров за него.

По време на първия си мандат е свален от княз Александър Батенберг, (роден на същата дата като Каравелов), с което започва Режима на пълномощията. След установяването на Режима Каравелов заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883-1884).

Със завръщането си в Княжеството през 1884 г. отново оглавява правителството на Либералната партия (1884-1886), което управлява страната по време на Съединението. На този пост Каравелов изиграва съществена роля за международното признание на този политически акт.

Каравелов е назначен за регент при окончателното напускане на Батенберг от България заедно със Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на 1 ноември 1886 г. По време на дебатите за одобряване на австрийския принц Фердинанд за нов държавен глава, Петко Каравелов яростно се противи на този избор, но въпреки това кандидатурата е приета.

Той успява да си навлече гнева на Стефан Стамболов. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев. Каравелов е трябвало да излежи присъдата си в Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия или известна още като Имарет джамия, наречена от софиянци Черната джамия.  

В началото на ХХ век Петко Каравелов налага "Черната джамия" да бъде преустроена и превърната в църква, посветена на светите братя Кирил и Методий и учениците им, снимка БГНЕС

През 1894 година Каравелов е помилван, излиза на свобода и след две години основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. През 1901 година той става за четвърти път министър-председател и отново за кратко – от 4 март 1901 до 3 януари 1902 година.

Петко Каравелов умира през 1903 година в София и е погребан в двора на църквата “Свети Седмочисленици”. Там е погребана и съпругата му Екатерина Каравелова (1860-1947) – учредителка на Българския женски съюз, учителка, писателка и преводачка, за която се жени през 1880 година. Те имат три дъщери - Лора Каравелова – съпруга на поето Пейо Яворов, Виола – съпруга на журналиста Йосиф Хербст и Радка, която умира ненавършила 3-годишна възраст

Лора Каравелова (първата в ляво) със свои съученички, снимка: УИКИПЕДИЯ 

Каравелов е считан за един от радетелите за финансова стабилност на България. В първите години след Освобождението той въвежда Закона за народната банка, с който БНБ става държавно кредитно учреждение. Управлението му се свързва и с основаването на Статистическото бюро през 1880 г., както и на Върховната сметна палата. Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е един от малкото български политици, който не е откраднал дори и стотинка за себе си. 

Ето и някои негови мисли за политиката: 

- "Жертвувайте се за общото дело, ето великата тайна на щастието."

- "В България има повече партии, отколкото трябва. Това е причина за много злини. Преди всичко способните лица са разпръснати. Всяка партия е заставена покрай няколко добри сили да прибере у себе си и негодници, а това пречи да се състави добър хомогенен кабинет."

- "Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата."

- "Взаимните обвинения си нямат място тук... Това е работа на историята: прави ли са били партиите, или не в своето управление..."

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!