Поглед назад: Художникът, убит заради карикатура на Сталин

07:30, 18 ное 20 / Поглед назад 25 3041 Антония Руменова
Снимка: Уикипедия/Държавна агенция "Архиви"

На 18 ноември 1944 г. зверски е убит българският карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев. Провинението му е, че си е позволил да осмее вожда на тоталитарната система в Русия - живия бог на всички комунисти в онези години - Йосиф Сталин.

Фра Дяволо, както е неговият творчески псевдоним, напълно разкрива своя талант в създадения от него през 1932 г. седмичник „Щурец“, където създава почти всички карикатури, статии и фейлетони. Жертва на острия му молив стават водещите български и европейски политици, без значение от партийната им и идеологическа принадлежност. Неведнъж в броевете му са осмивани Хитлер, Чърчил и Сталин.

Райко Алексиев е роден в Пазарджик, на 7 март 1893 г., в семейството на българи бежанци от Солун.

Снимка: Държавна агеция "Архиви"

Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия.

Първата си самостоятелна изложба открива през 1914 г. и до края на годината организира още пет. Участва в Първата световна война като военен художник.

Редактира сп. „Българан” (заедно с А. Божинов и Д. Подвързачов), сътрудничи с хумористични разкази, фейлетони, спомени и пътеписи на в. „Камбана”, „Литературен глас”, „Зора”, „Мир”, „Барабан”. През 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за ІІ, ІІІ и ІV отделение.

Създава седмичника в. „Щурец” през 1932г. Сам рисува всички карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри в него, занимава се и с разпространяването му.

В. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. с тираж от 50 000 през всичките 12 години. По този начин заема челно място сред родните печатни издания. Сред сътрудниците на вестника са така известните имена на Елин Пелин, Добри Немиров, Матвей Вълев, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Александър Добринов, Илия Бешков, Стоян Венев, Чудомир.

Снимка: Уикипедия/Държавна агенция "Архиви"

Райко Алексиев е автор и на няколко хумористични книги: „Жалостиви случки”(1929); „Генчо Завалията” (1933-34); „Клюката” (1935); „Хорски уста” (1937); „Хумористична история на българите” (1937) и др. Героите му Генчо Завалията, Гуньо Гъсков, Нане-Гето, отец Тарапонтий се превръщат в нарицателни.

Въпреки проблемите с цензурата през втората половина на 30-те години, изданието се радва на голям интерес и по време на Втората световна война достига внушителния тираж от 50 000 бройки.

Макар и да притежава дипломатически паспорт, Алексиев отказва да напусне страната в дните след 9 септември 1944 г. Той смята, че няма от какво да се бои, тъй като дори се е случвало да подпомага финансово свои приятели със социалистически възгледи. Сам казва: „На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил…“

Снимка: Държавна агенция "Архиви"

Райко Алексиев е арестуван на 10 септември 1944 г. в Писателското кафене на ул. „Цар Освободител”, изтезаван и пребит до смърт на 18 ноември 1944 г.

Посмъртно е осъден от Народния съд през 1945 г. в Дело № 6 – Делото на интелектуалците. По него са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, между тях и някои вече умъртвени, а за свидетели са привлечени 145 техни колеги. .

Официалната версия за гибелта му е кръвоизлив от язва, а неофициалната - че е убит на 18 ноември 1944 г. Убийците му узаконяват злодеянието си с издадена от Народния съд четири месеца по-късно присъда. Само един от свидетелите, Александър Жендов, защитил Райко Алексиев пред инсценирания съд.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!