Деветосептемврийският преврат е успешено насилствено завземане на държавната и местната власт в България с въоръжени сили, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г.
Превратът е осъществен при положение на частична окупация на територията на страната от части на Червената армия. В резултат на преврата е свалено законното правителство на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев.
ОФ завзема властта в България с помощта на въоръжени сили – формирования на Българската армия начело с поддържащи го офицери и силите на българската партизанска Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната сключва примирие със Съюзниците и променя геополитическата си ориентация, като започва участие на тяхна страна във Втората световна война. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влияние и настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото.
Какво се случва?
През пролетта на 1944 г. Съветският съюз отправя ултимативно искане към България за откриване на негови консулства в Русе и Бургас, с което предизвиква правителствена криза. Съставянето на ново правителство е възложено на Иван Багрянов, който има репутацията на необвързан с Германия политик. Той планира възстановяване на конституцията и скъсване на съюза с Германия, като получава подкрепата на Българската работническа партия (БРП) и съветския посланик Александър Лавришчев, а в първоначалния състав на правителството влиза комунистът Дончо Костов.
На 26 август, под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната.
На 2 септември е образувано ново правителство, начело с Константин Муравиев. На Отечествения фронт са предложени 4 места в този кабинет, но той отказва участие, готвейки се активно за военен преврат. Новото правителство продължава опитите за външнополитическа преориентация, като на 4 септември прекратява съюза с Германия, започва разоръжаване на германските войски на територията на страната и освобождава политическите затворници.
При тези обстоятелства на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. На 6 – 7 септември в настъпилото безвластие започват вълнения в различни части на България.
На 7 септември правителството възстановява правата на забранените политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология и разформирова жандармерията. Отменени са всички ограничения срещу българските евреи. Обявяването от Съветския съюз на война на България принуждава САЩ и Великобритания да прекратят преговорите за примирие.
На 8 септември сутринта Червената армия с формирования на Трети украински фронт и Черноморския си флот навлиза на територията и акваторията на България през североизточната и морската ѝ граници и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството, българските войски не оказват съпротива, а вместо това се обнародва решението му за обявяване война на Германия. Така страната се озовава във война едновременно от една страна с великите сили САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.
Събитията в София
Превратаджиите Кимон Георгиев и Дамян Велчев неуморно организират поредния преврат. Дамян Велчев успява чрез военния министър да организира съсредоточаване на танковата бригада около района на Сливница- ловък ход, чрез който танковете трябва да минат през територията на София точно вечерта на 8-и срещу 9-и септември. Организаторите и участниците в преврата нервно чакат сигнал за действие. В 2 вечерта танковете достигат София, но вместо да продължат, остават в центъра, а група революционери превземат Министерството на войната. За тези събития проф. Александър Цанков ще напише:
„И отново (както през юни 1923-та и през май 1934-та), без пушка да пукне, без капка кръв, без София да трепне и да се събуди от дълбокия си сън, те (Дамян Велчев и Кимон Георгиев) завършиха своето дело като стари изпитани майстори“
Така в 6 сутринта новият министър-председател на България Кимон Георгиев прочита по Радио София Прокламация към българския народ, с която обявява изкачването на власт на Отечествения фронт.
Значението на този текст придобива особени измерения и като се има предвид фактът, че в продължение на почти половин век той е бил съхраняван (не само оригиналът, но и всеки екземпляр от вестника, в който е бил обнародван) като един от най-секретните документи, съдържащ
„най-великата
тайна на властта”,
и достъпът до него е бил абсолютна привилегия.
Главната причина за особената секретност на този указ е тази, че той категорично опровергава наличието на някакво си “всенародно въстание против фашизма и монархията”, в резултат на което „се премахва капитализмът и се започва изграждането на социалистическия строй”.
С обявяването на ОФ властта започват едни от най-смутните и най-кървавите времена в българската история.
Полицията е разформирована, а на нейно място е учредена Народната милиция, командвана пряко от Антон Югов – един от най-влиятелните комунисти в партията. Започват масови арести на генерали, офицери и различни ръководители в армията и полицията, служили на предишните „фашистки“ според ОФ правителства.
На 13 септември 1944 г. ЦК на БРП докладва на Георги Димитров в Москва: „В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи”.
На 25 септември 1944 г. вестник „Работническо дело”, в уводна статия, озаглавена „Отмъщение”, отправя следния призив към комунистите и членовете на ОФ:
„Стреляйте верно, забивайте ножа по-дълбоко!
Дръжте здраво пушките в ръцете си! Крачете смело срещу врага! Унищожавайте го безпощадно! Той не заслужава никаква милост – дори и оная към едно пребито куче!”…
В следващите 3-4 месеца след 9 септември 1944 г. са извършени най-големите престъпления от страна на комунистите. Във всички села и градове училища, затвори и казарми били препълнени с арестувани хора, към които били отправени абсурдни обвинения от типа на: „отговорен за катастрофата”, „отявлен фашист”, „народен враг”, „капиталист” и така нататък. След като били извършени тези масови арести, в продължение на много дни арестуваните били подлагани на нечовешки мъчения, бой, душене, пускане на ток и други. След това дошла кодирана заповед от София, която гласяла: „Докарайте арестуваните в София!” Това била паролата на комунистите всички арестувани да бъдат избити и разстреляни без съд и присъда.
До 7 ноември 1944 г. биват арестувани общо 746 ръководители на армията, които са заменени от 720 доскорошни партизани. Всеки противник на отечественофронтовската власт бива издирен и арестуван, десетки хиляди хора биват екзекутирани без съд, без присъда. Различни исторически извори определят броя на жертвите в първите два месеца след преврата между 15 и 40 хиляди човека, разстреляни и погребани в земята, без да бъдат дори осъдени. Тези масови екзекуции без съд продължават до декември 1944 г., когато заработва Народният съд. Започва масово издаване на смъртни или доживотни присъди на досегашните политици, на интелигенцията, на различни журналисти. Народният съд издава за 4 месеца 9 550 присъди, 2 730, от които – смъртни, а 305 – доживотни. България потъва в кръв и мъка, стотици хиляди семейства и съдби биват засегнати от това беззаконие, а БКП се разправя с всеки свой опонент без капка човещина.
Стигаме до датата 4 ноември 1956 г., когато след 22-годишно отсъствие Георги Димитров се прибира в България и поема поста министър-председател. Следват още по-ожесточени репресии с цел овладяването на всички ръководни постове в обществото от страна на БКП.
На 8 септември 1946 г. се провежда референдум, в който участва 90% от населението, след който референдум монархията като форма на управление е премахната, а България е провъзгласена за Народна Република България.
Какво представлява Димитровската конституция?
На 4-ти декември 1947 г. бива приета Димитровската конституция, според която, всеки гражданин е равен пред закона и има право на свобода на словото и социална помощ, но тази конституция забранява всякаква дейност, която евентуално би застрашила постиженията на Септемврийската революция. Димитровската конституция полага основите на тоталитарната държава, просъществувала през следващите 45 години. Следва насилствена национализация на частната собственост, одържавяват се всички предприятия, а селското стопанство бива насилствено впрегнато в системата Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). Правителството бива оглавено от Васил Коларов, а България влиза в 50-те години на ХХ век под тоталитарния диктат на Българската Комунистическа Партия, наставлявана от СССР, пише „Българска история". След като политическото пространство бива „изчистено“ според сталинистката максима „Има човек, има проблем; няма човек – няма проблем…“ и след като партията и държавата се срастват в един репресивен апарат, борбите се пренасят в рамките на самата партия и започват ожесточени вътрешно-партийни конфликти и сблъсъци.
Дошъл с цената на много кръв и мъка, комунистическият режим е свързван с тоталитарната държава, липсата на свобода на словото, репресии, гонения, трудови лагери, убийства и куп други анти-хуманни проявления в българското общество. А най-страшното е, че всичко това е причинено от българи... на българи.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Питайте Рузвелт и Чърчил.
bg-biblioteka.blogspot.com