Поглед назад: Какво се случи на първия голям митинг след падането на комунизма?

18 ноември 1989 година - хиляди души се събират пред храм-паметника „Александър Невски" на първия свободен митинг след падането на Тодор Живков.

Споровете за точния брой на хората са немалко, но според повечето данни били около 150 000 души от всички възрастови и социални групи, имаше хора и от провинцията, дошли специално за митинга.

„Първи свободен" е означавал „първи разрешен"

Това е най-многобройният митинг в историята на българската демокрация (с изключение на митинга на СДС на „Орлов мост” през 1991 г.).

Условно можем да обобщим, че темата е била: „Преустройството на страната". Митингът гласува например вот на доверие на Петър Младенов – новият генерален секретар на БСП – за срок от една година. Единственият оратор, който се изказа, че дава ограничен вот на доверие на Петър Младенов, е Румен Воденичаров, тогава председател на Независимото дружество за правата на човека, известен по-късно като националист и застанал против СДС. Когато Воденичаров нарича Петър Младенов с обръщението „господин", тълпата се развълнува, започват откъслечни подсвирквания и възгласи на недоволство. Всички говореха на „другарю".

Митингът се провежда от 11:00 до 13:30 часа – повече от 2 часа лозунги, знамена, равълнувани хора, сълзи от радост.

Около 50 души припадат – вероятно не издържат на напрежението и вълнението.

Лозунги с надписи „От големците се боят и горите", „Съд за виновниците!", „Има още живковци„, „Пазете се от слънчогледи", „Дворците на БКП да станат болници и училища", „Комунизмът не може да бъде реформиран, той трябва да бъде демонтиран", „Мерцедеси, Бояна Сирене, Хумана", „Многопартийност, а не плурализъм" и др. се веят под възгласите „Демокрация!", „Свобода!", „Долу БКП!".

За организиране на митинга е формиран Организационен комитет, който е заседавал нeколкократно. В него са влизали представители на следните независими организации и сдружения: Клуб за подкрепа на преустройството и гласността, Независим профсъюз „Подкрепа", Дружество за защита правата на човека, Комитет „273", Комитет за защита на религиозните свободи и духовните ценности, Хелзинкско дружество в София, Комитет на репресираните, Литературно-художествен кръг „39", Независимо студентско дружество и „Екогласност".

Оратори: Петко Симеонов, Радой Ралин, Кирил Василев, Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Жельо Желев (Клуб за преустройство), Георги Мишев, Петър Берон, Дамян Илиев (Екогласност), Христофор Събев (Комитет за защита на религиозните свободи), Едвин Сугарев (Кръг „39"), Петър Гогов (Клуб на репресираните), Емил Кошлуков (Независимо студентско дружество), Костадин Тренчев (Независим профсъюз „Подкрепа"), Румен Воденичаров (Комитет за правата на човека), Любомир Собаджиев (Клуб „237").

На 7 декември е създаден Съюзът на демократичните сили като коалиция от нови политически формации.

На 14 същия месец в Народното събрание е внесен проектозакон за премахване на член първи от Конституцията, регулиращ абсолютната власт на БКП. В същото време пред парламента се провежда митинг на опозицията. Месец по-късно член първи е отменен.

Между 3 януари и 14 май на кръгла маса БКП и СДС очертават рамките на така наречения мирен преход. Целта е още преди изборите работещият парламент да промени Конституцията и партийната система. Ябълката на раздора на Кръглата маса е как да се нарича президентът. Опозицията настоява той да се нарича „председател на Републиката", за да омаловажи значението на Петър Младенов. Така се ражда формулировката „председател (президент)".

Демонтажът на еднопартийната система започва и завършва успешно. Но поради агресивност и неопитност набързо създадената опозиция губи първите свободни избори през юни 1990 г.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!