Този петък анализаторите Кристиян Шкварек и Петър Щурм Константинов влизат в схватка по въпроса: Идеологически ли е сблъсъкът за София? Шкварек е на позиция, че е, а Костантинов, че не е.
Автор: Кристиян Шкварек
Сблъсъкът Манолова срещу Фандъкова е началото на ново идеологическо разделение у нас
България е вече традиционно изоставаща от страните във Вишеградската сфера с едно 10-15 години. За повечето хора това е само икономическо изоставане, но аз смея да твърдя, че то е по-общо и обхваща съща така политическото узряване. Докато у нас в политиката все още битуват разделения и илюзии от 90-те, при тях битката отдавна успя да еволюира в нейните съвременни за целия развит свят противопоставяния на консервативното срещу либералното. Дясното там, както и навсякъде в развития свят, значи консервативното, реакционното, традиционното и националното. Лявото, логично, значи обратното – анти традиционализъм, анти национализъм, анти религия, анти капитализъм и прочее.
Тъкмо на тази основа се разигра, например, битката за Будапеща. Срещу консервативното и националистическо управление на Виктор Орбан беше събрана една широка коалиция от прогресивни, зелени, либерални и социалистически елементи. Макар да избягваше да говори в идеологически щрихи, Манолова де факто се опитва да прави същото в София. Това беше окончателно затвърдено като теза след нещо, което се случи само ден преди края на кампанията.
Новоизбраният кмет на Будапеща официално подкрепи Мая Манолова и призова софиянци да гласуват за нея. С този си акт той трансформира битката за София от това, което Мая предпочиташе тя да бъде – напълно изпразнен от идеология и „цветове“ сблъсък на уж граждански кандидат срещу „статуквото“, в една вече идеологическа борба с много ясно начертани граници. Граници, които категорично поставят Мая от страната на лявото, колкото и да бягаше тя от това през цялата си кампания.
Кметът на Будапеща Гергей Карачон е дългогодишен представител на „зеленото“ крило в ляво-либералните унгарски среди, а кандидатурата му за районен кмет бе дело на коалиция от леви, либерални и зелени партии, включваща както зелената LMP, „градско-дясната“ либерална Демократична коалиция (DK), така и Унгарската социалистическа партия (MSZP). Това е поразяващо близо до цялата PR стратегия на кампанията на Мая Манолова за тези избори. В нея тя се постара да изгради нещо много подобно – уж „гражданска кандидатура“, подкрепена от целия център-ляво, социалистите, зелените, както и либералната градска десница. Дали подкрепата от кмета на Будапеща сега е просто съвпадение в кампаниите, или неговата е послужила за матрица на софийската от самото начало – няма как да знаем. Можем, обаче, на този етап да заключим със сигурност, че в София се случва нещо много подобно на това в Будапеща и то е с ярко очертани идеологически рамки „ляво срещу дясно“ и „либерално срещу консервативно“.
В събота от една страна ще имаме кандидат с дългогодишна политическа кариера в социалистическата партия на страната ни. Партия, която е апологет на социалистическия режим, на съветската инвазия от 1944-та, на болшевишкия преврат в Русия от 1917-та. Партия, която пламенно защитава своята пропагандна, изкривена версия за всяко едно от тези неща. Ще имаме кандидат, който се заиграва с либералната, прогресивна реторика срещу „езика на омразата“. Кандидат, който активно търси подкрепата на космополитните, градски хора, докато набелязва като свои врагове „националистите и расистите“. Това са похвати и речник изкопирани почти едно към едно от западните ляво-либерални политици.
От друга страна, в лицето на Фандъкова, ще имаме кандидат, който е силно неидеологизиран в своя изказ, но който по стечение на обстоятелствата се явява основен противник на образуващата се и у нас по будапещенски модел либерало-социалистическа коалиция. Партията на този кандидат поне номинално се води дясно от центъра, а коалиционният ѝ партньор е открито националистическата ВМРО, член на Европейските консерватори и реформисти (ECR).
Картинката, която виждаме, е все още доста мътна – и „либералната“ и „консервативната“ страни са по-скоро в зародиш, недооформени, недовършени и ненапълно осъзнати като такива. Наченките, обаче, са на лице и поставят доста ясни граници. Манолова е кандидатът на това, което с годините ще се превърне в установената и приета либерална левица на България. Същата, която се бори срещу Орбан в Унгария, срещу Качински в Полша или срещу Тръмп в Америка. Фандъкова, макар и самата тя много трудно да може да бъде поставена в идеологическо облекло, ако кандидатът на онези хора у нас, които ще застанат от другата страна на барикадата.
Политиката на статуквото срещу промяната
Автор: Петър Щурм Константинов
Турция, Март 2019, местни избори - управляващата партия “Справедливост и развитие” на Ердоган губи Истанбул и Анкара.
Русия, Септември 2019, местни избори - управляващата “Обединена Русия” на Путин губи 1/3 от представителите си в московската Дума.
Унгария, Октомври 2019, местни избори - управляващата Фидеш на Орбан губи Будапеща.
Общото на трите местни избора е видно - управляват вече години наред десни, авторитарни, народняшки партии, които за първи път се сблъскват с малко или повече обединена опозиция. Опозицията не е обединена по линия на политическа идеология, по линия на ляво-дясно, или дори про срещу анти европеизъм. Единствената обединителна сила, най-малкото общо кратно, се явява желанието за промяна. Битката е не толкова за завземане на власт, колкото за отнемането й от управляващата партия. Резултатът е постигнат с комбинация от обединяващи опозиционни фигури, активна кампания против властта и статуквото и в крайна сметка тактическо гласуване от избирателите, които на последния тур оставят настрана собствените си предпочитания и просто гласуват против властта.
Подобно, макар и в по-малка степен, тактическо гласуване наблюдавахме и на парламентарните избори в Полша, където “Право и справедливост” успя да спечели изборите, но загуби мнозинството си в Сената. През декември е възможно да видим и разнообразни анти Брекзит коалиции на мажоритарните избори за Великобританския парламент.
Такава битка предстои и за София на втория тур на кметските избори. Представителите на статуквото са кандидатите за кмет на столицата и за районни кметове на ГЕРБ. Кандидатите на промяната са всички други. И докато за районни кметове промяната бива представлявана предимно от кандидатите на “Демократична България”, то в борбата за голямата плячка - кмет на столицата - кандидат на промяната е подкрепената от БСП Мая Манолова. Това създава дилема пред голяма част от столичани, които от една страна биха искали промяна, но от друга сериозно биха се поколебали да гласуват за представител на едно друго статукво от близкото минало, което те отхвърлиха с масивните протести от 2013-та година.
По същият начин, по който в Турция, в Русия и в Унгария избирателите гласуваха против статуквото, така могат да го направят и софиянци. Тактическото гласуване е съвсем нормален демократичен избор. Остава въпросът промяната, която се предлага пред избирателят на втори тур, е тази, която той търси, и дали достатъчно софиянци ще направят компромиса да гласуват за бившите комунисти само, за да свалят ГЕРБ от местната власт. Ако това се случи София може и да последва примера на Анкара, Истанбул и Будапеща - да сложи началото на края на ерата ГЕРБ в управлението на страната.
Добави коментар