Пресконференция в Национален клуб на БТА в Силистра предшества срещата с писателите МАРТИН МАРИНОВ И МАРИН ГЕОРГИЕВ, обявена за 17 май 2023 г. от 17,30 ч. в Художествена галерия – Силистра.
Двамата са известни имена в българската литература – като журналисти, поети, есеисти и разказвачи – автори на много на брой четени книги. Доц. д-р Румяна Лебедова ще представи Мартин Маринов и новата му книга „Нежното сияние на покрусата. Булото“, а Красимир Коев – Марин Георгиев и книгите му „Камъчета под езика“ и „Девет“.
Пред представителите на медиите двамата гости разкриха предишни и настоящи свои разбирания за литературата, за държавата, за необходимостта от помощ за културата като цяло и за книгите в частност. В характерен свой стил Маринов, който е живял и работил 20 години в Силистра, се определи като „класически селянин“ – той живее в шуменското село Черноглавци, отглежда кози и пише книги – „само“ 4 през последната близо петилетка. Със „заканата“ да си почине до следващата 1-2 години.
Първата му книга, която е издадена в крайдунавския град, е от 1988 г. („13 етюда за надеждата“). Една от следващите му книги му бе представена в началото на 90-те години на миналия век по прелюбопитен начин – на свещи, в някогашната галерия „Дръстър“ (днес магазин „Валентина“).
На въпрос на ВЕРСИНАЖ той отговори, че „за 35 години оттогава няма много етюди, приключихме с тях; погребахме държавата за хората“. Според него, трябват много случки, за да се получи един разказ, надхвърлящ отделната случка, тъй като всяка от тях е своеобразна тухла, керемида…в общото цяло на една творба. И по този повод в споменен вид: „Интересни неща се случваха в Силистра“, във връзка с въпроса, че с годините всеки и особено творецът рови в миналото с вълшебната си мисловна пръчка в търсене на подходящи вълнения и незабравени „истории“, които да опише или да разкаже чрез средствата на литературата и другите видове изкуства.
За разлика от своя колега писател, 77-годишният Марин Георгиев заяви себе си като „провинциален“, макар да живее и да се изявява в София от 1972 г., иначе е родом от Плевенския край. Себе си и Мартин Маринов той определи като автори от кръга на маргиналните писатели в България, защото и двамата, пак по неговите думи, „не сме известни“. Които обаче не са се променили в себе си и пишат „на живот и смърт“.
За разлика от техни столични колеги – „литературни търтеи“, живеещи на принципа „похвали ме, за да бъдеш похвален“. С уговорката, „отиваш в графата „и други“, ако не играеш играта“. Може би по тази причина той вече делял хората единствено на „ползватели и на създатели“. Негово е и твърдението „В София живеем измислен живот“.
Гостът даде пример как в Унгария помагат на литературата и на авторите – примерно с донорство 5:1 към печалбата от книги, докато у нас отношение по въпроса имат само „Помощ за книгата“ и Национален фонд „Култура“, парите в които от страна на държавата стават все по-малко – най-много през 2008 г. По адрес на Мартин Маринов бе заявено: „Той разбира от композиция на разказа, разполага и с ценна суровина – своите наблюдения“. С допълнението обобщение: „Сегашните писатели няма какво да кажат“.
От Марин Георгиев журналистите научиха също, че в момента довършва втората част на книгата си за Никола Вапцаров – продължението е поглед към поезията на поета, с идеята да бъде издадена в общо книжно тяло с първата й част, предизвикала преди време остра дискусия в литературните и в политическите среди у нас. И още – пред всички той обяви, че като издател смята да издаде книга с „къси работи“ на Мартин Маринов, която да бъде представена на национално ниво.
Автор: Йордан Георгиев/silistranews.net
Добави коментар