На 2 август се навършват 115 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание – най-масовото въстание на българите в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация/ВМРО/. Въстанието от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Заедно с това е един от най-драматичните и трагични моменти в българската история.
Благоевград
Патриотите от ВМРО ще отбележат годишнината с шествие в Благоевград. Походът ще бъде предвождан от българския представител в Европейския парламент и заместник-председател на ВМРО - БНД Ангел Джамбазки и областния координатор за региона, народен представител от ПГ „Обединени патриоти“ и заместник-председател на партията Атанас Стоянов.
Шествието ще започне в 16.30 ч. от паметника на Тодор Александров, ще премине по ул. „Тракия“ и ще завърши на площад „Македония“ с поднасяне на венци пред паметника на Гоце Делчев. На мероприятието ще присъстват още председателят на ВМРО – БНД, заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и министър на отбраната Красимир Каракачанов, народните представители от ПГ „Обединени патриоти“ и членове на националното ръководство на ВМРО - БНД Александър Сиди и Борис Вангелов, общински съветници, кметове, членове и симпатизанти.
На официалната церемония от 17.00 ч. рамо до рамо ще застанат българският и македонският министър-председатели Бойко Борисов и Зоран Заев. Това ще е първото съвместно честване на емблематичната за общата история на България и Македония дата, организирано по идея на Патриотите от ВМРО.
Под патронажа на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов от 18.00 ч. в кино „Синемакс“ ще бъде представен филмът на Мария Цветкова „Помни войната 1915 - 1918“. Входът е свободен.
Банско
Програмата включва панихида за загиналите, която ще бъде отслужена в храма „Св. Троица” от 10.00 часа, следвана от полагане на венци и цветя в знак на признателност пред паметника „Банско помни героите”.
По традиция на празника ще се проведе събор с участието на фолклорните изпълнители Магдалена Балабанова и Янко Неделчев, както и фолклорни групи към читалище „Никола Вапцаров” – Банско. Той ще започне в 11.30 часа в местността Пещерите над Банско.
Хасково
Община Хасково организира тържествен ритуал по полагане на венци и цветя и празничен концерт по повод 115 години от Илинденско-Преображенското въстание, съобщиха от пресцентъра на Общината.
Ритуалът ще се състои на 2 август от 17.30 часа пред паметника на Незнайния воин на площад "Свобода". Участие ще вземат военнослужещи от Хасковския гарнизон, и Духов оркестър към Община Хасково. След ритуала е предвиден концерт с участието на Оркестър „Орион Бенд“ и Фолклорен клуб „Славяни“.
През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден).
Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).
В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население.
Освободени са и Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 хил. въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 хил. души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тогава е и първата така наречена бежанска вълна към освободените български земи.
Македонски бежанци има и в Плевен. Те са живеели в днешния Девети квартал, което е и причина много от улиците там носят имена на македонски градове.
Добави коментар