Обзор: Биеналето във Венеция, събитието, белязало света на културата през 2022 г.

За изкуството 2022 г. остана емблематична благодарение на Биеналето във Венеция – най-престижното събитие в света на съвременното изкуство, което стартира в края на април и продължи до края на ноември. Това бе неговото 59-то издание от 1895 г. насам и първо от 2019 г. Обикновено то се състои на всеки две години, но 2021 г. бе пропусната предвид тежките ограничения, свързани с коронавирус пандемията, която сериозно засегна Италия. Затова, само от тази гледна точка, Биеналето се превърна в грандиозно събитие, нещо като „голямото завръщане“ след двугодишна изолация, и неслучайно мотивите в немалко от творбите бяха обвързани с пандемичната обстановка, която се превърна в новото ежедневие на света.

Представени бяха художници от 58 страни, в това число и България, като 5 от тях бяха дебютанти – Камерун, Намибия, Непал, Оман и Уганда. Осемдесет бяха творбите, създадени специално за Биеналето. Главен куратор бе родената в Италия Чечилия Алемани, а главното събитие е вдъхновено от британската художничка сюрреалист Леонора Карингтън. Темата бе „Млякото на мечтите“, вдъхновена от заглавието на книга със същото име на известната художничка Леонора Карингтън (1917-2011). Взелите участие артисти наброяват 213, като интересното за отбелязване е, че 191 от тях бяха жени, а 180 от общия брой са дебютанти. Отчетената разпродажба на билетите е 800 000, което надвишава с 35 % продажбите от 2019 г. Наред с това продължителността му бе увеличена от 173 дни през 2019 г. на 197 сега през 2022 г, което го прави най-дългото Биенале в историята на изданията.

На фона на тези цифри не е изненадващо, че президентът на изложението Роберто Чикуто определи събитието като голям успех що се касае до интереса и медийното му отразяване. Кураторката Чечилия Алемани допълни, че въпросният успех е постигнат с по време на едно много дълго пътуване, протекло през пандемия, жестока война насред Европа и колективно чувство на несигурност.

Освен с рекордната си посещаемост и големия медиен интерес, тазгодишното Биенале привлече окото и с новите тенденции в съвременното изкуство, които бележат рязък завой от досега утвърденото и неслучайно се превърнаха в повод за множество коментари и дискусии.

Основният обрат, който се забелязва на концептуално ниво е отношението към зрителя. Той вече не е отчужден субект, съзерцаващ от дистанция творбата, а е пряко въвлечен не само в произведението, но и в процеса на неговото творене. Това става като той (зрителят) е замислен да бъде част от самата арт инсталация или проект; неговата реакция и емоции са част от цялото нещо и са естествено допълнение на творбата. Въвличането на публиката става случайно, неволно, непосредствено и това само подчертава непринудеността на творческия замисъл, целящ не просто да скъси дистанцията между творба и зрител, а изцяло да я премахне. Това естествено е в съзвучие с принципните начала на съвременното и модерното изкуство, които битуват от над 100 години, но на това Биенале сякаш се открояват отчетливи стъпки за реалната интеграцията на зрителя.

Венецианското Биенале се почувства като своеобразен ренесанс предвид дупката, която беше оставена от пандемията, но още повече от геополитическите трусове, които разклатиха света последната година. Както винаги, то не остана безучастно към световните събития и политическите му импликации бяха повече от очевидни. Явните напомняния, намеци и препратки към яростно бушуващата война не останаха в сянка и винаги се стремяха да изпъкнат на преден план.

Руският павилион бе оставен в тотална изолация, а около него нееднократно бяха демонстрирани прояви на устойчивост, които, в крайна сметка, са малко или много израз на отчаянието, гнева и умората от опустошителната война, за която по безусловен начин се държи отговорна Русия.

Противно на всички очаквания, художникът Павло Маков инсталира Фонтана на изтощението в украинския павилион, триъгълна композиция от 78 бронзови фунии, през които се стича вода. Инсталацията стана възможна благодарение на рисковите, граничещи с лудостта, междуконтинентални усилия на куратора Мария Ланко, която транспортира работата от Киев до Венеция на 24 февруари, същия ден, когато Русия започна своята брутална атака. Кураторският екип на павилиона създаде и външна инсталация, Piazza Ucraina, включваща кула от чували с пясък, напомняйки за защитните мерки, взети за запазване на украинските статуи от повреда.

Художественият колектив на казахстанския павилион ORTA също се сблъска с неуспехи поради свързани с войната закъснения на товарите, но бързо се адаптира, за да създаде импровизиран, местен набор, в който да организира своите представления. На други места изложбата „Това е Украйна: Защита на свободата“ е друг пример за възхитителната културна устойчивост на Украйна. Груповото шоу от две части – открито с възбуждаща видео реч на живо от президента Зеленски, който насърчи публиката да „подкрепи тази битка с вашето изкуство“ – включва произведения на съвременни украински и международни артисти.

„Млякото на мечтите“(каквото е заглавието на темата) беше вълнуваща симбиоза между преплитащи се фантазии, кошмари и всичко между тях. Включени бяха често неземни метаморфози на хора, животни и механика. Поставено както в Арсенале, така и в Джардини, това е изключително трудно шоу за куриране. Първо, има много произведения и артисти (200 художници от 58 държави), но и много място за запълване. Corderie на Arsenale, дълга 316 метра индустриална сграда, разделена на свободни секции, функционира като арт маратон, изискващ издръжливост, бърза крачка и редовни спирания в предназначените за тази цел зони. Колосалната бронзова скулптура на Симоне Лий „Тухлена къща“, 2019 г., мигновено предизвика впечатление, докато схематичната скулптура на Рафаела Фогел, показваща пенис, теглен като карета от стадо скелетни жирафи, предизвика видим смут сред съзерцаващите.

Съпътстващите събития на Венецианското Биенале формално бяха доминирани от двама мъже мега артисти (Аниш Капур и Анселм Кийфър), но жените бяха тези, които привлякога светлината на прожекторите. На 23 април Златният лъв за най-добро национално участие беше присъден на британката Соня Бойс и нейния павилион „Feeling Her Way“, характерен празник на импровизация и съвместна игра, докато американската художничка Симон Лий си осигури Златен лъв за най-добро участие в „Млякото на мечтите“. Трябва да се отбележи, че и Бойс, и Лий са първите чернокожи жени, които представят нациите си в 127-годишната история на Биеналето. Журито присъди и два „Златни лъва“ за цялостно творчество на чилийската художничка Сесилия Викуня и немската художничка Катарина Фрич – пълна зала от жени пионерки.

На въпроса защо толкова голям процент от артистите са жени, кураторът Чечилия Алемани каза: „През първите 100 години на тази престижна институция процентът на жените артисти в шоуто е бил под 10 процента, а през последните 20 години е бил около 30 процента“. Очевидно това е израз на желанието да се даде по-голяма възможност за творческа изява на жените, които по една или друга причина в миналото са били пренебрегвани и маргинализирани.

След като завесата за едно епично Венецианско биенале 2022 г. бе спусната, то преобладаващото чувство у зрители и критици бе, че това издание ще бъде запомнено със своята експликация на издръжливост, устойчивост, женска сила и, не на последно място, много изненади.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!