В навечерието на големия финал, справи ли се Катар с домакинството на световното първенство?

15:10, 17 дек 22 / Спорт 25 1322 Шрифт:
Автор:
Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

Само ден ни дели от големия финал на най-големия футболен кворум – Световното първенство. Един срещу друг се изправят отборите на Аржентина и настоящия шампион Франция в повторение на 1/8 финалния мач от световното в Русия от 2018 г., завършил с паметното 4:3 за французите. Залогът сега обаче е неизмеримо по-висок. Футболният свят е претръпнал пред сблъсъка на два отбора, впечатлили по един или друг начин в хода на първенството, които така или иначе бяха определяни като фаворити сред букмейкърите още от самото начало.

Освен отборно, мачът предоставя съревнование между две от най-големите звезди на световния футбол – легендарният Лионел Меси, за когото половин свят милее да вдигне единственият трофей, убягвал му през изпълнената със слава и медали кариера, с което по единодушно мнение на повечето експерти и фенове, ще увенчае по категоричен начин мястото си на най-великия футболист за всички времена.

Напомняме, че преди няколко дена Меси обяви, че финалът ще е последният негов мач на световно първенство.

От другата страна имаме младият 24-годишен Килиан Мбапе, който според мнозина е призван да бъде наследника на Меси и Роналдо, след като двете суперзвезди, доминиращи света на футбола последните 15 години, са вече в залеза на своята кариера. Мбапе вече се окичил с множество успехи в своята кратка кариера, най-знаменития от които безспорно е златният медал от предходното световно. Но това по никакъв начин не означава, че той няма да е настървен да помогне на своя отбор да повтори успеха си от преди 4 години и да запази трофея.

Двете суперзвезди също така се съревновават за приза за голмайстор на първенството. Към момента и Меси и Мбапе са лидери в класацията с 5 гола. Но дори някой измежду тях да излезе победител в тази класация, нищо от нея не би могло да си съперничи с вдигането на трофея.

След като всички тези предпоставки са налице за сблъсък, който наистина обещава да бъде грандиозен, то съвсем естествено е фокусът да бъде насочен към футбола и неговото качество. Тук обаче ще се възползваме от това да отклоним вниманието от тези страсти и да наблегнем на нещо далеч по-безпристрастно, изискващо здрав разум и критическа равносметка. А това именно е политическият аспект от нещата – справи ли се Катар с домакинството на световното въпреки множеството противоречия, скандали и конфликти?

Първото, което трябва да се разгледа, е въпросът за човешките права. Английският вестник „Гардиън“ излезе с чутовни статистики отпреди световното за експлоатацията на мигранти с цел бързото изграждане на инфраструктура за новите съоръжения. Катар наистина успя за изненадващо кратко време да изгради 7 чудесни стадиона, спазващи всички критерии на ФИФА за провеждане на големи турнири, както и цяла пътна инфраструктура, осигуряваща транспорт и превоз, и дори цял един нов град.

Предвид огромните изисквания, не е трудно да се досети човек защо се е стигнало до такава експлоатация, без това, по никакъв начин да бъде оправдание за нея. Отговорност на ръководните органи на ФИФА е да си поставят такива цели, които са изпълними с разумни средства. В случая, въпросът трябва да стои удачно ли е едно такова първенство да се провежда в държава с бедна футболна традиция и без особени съоръжения за провеждането му. От гледна точка на Катар, чисто организационно, те изпълниха всичко, което им бе възложено в хода на турнира, така че вина в тях не може да се търси.

Второто, което е наложително, да се обсъди, е политиката на Катар спрямо прииждащия поток чуждестранни фенове. Става въпрос за решението на катарското правителство да забрани носенето на „One Love“ лентите от капитаните на отборите и всякакви други символи, изразяващи подкрепа към ЛГБТ движението и куир културата.

 От една страна, това наистина е твърде жестоко и несправедливо, но Катар е и винаги е била консервативна държава, базирана на ислямския закон. Колкото и добронамерени да са действията на западните фенове и отбори, то желанието да се експлицира свободният избор и свободата на изразяване може да се разглежда като опит за политизиране на едно събитие, което е по-добре да стои извън тези параметри. В този ред на мисли, въпросните действия съвсем не са безкористни, а третирането на футбола като експликация на политически позиции, колкото и да е неизбежно и правено многократно в миналото, е пошло и лицемерно деяние. Що се касае до агресивната катарска политика за забрана на всякакви демонстрации, то това не е нищо повече от стремеж да местните да съхранят политическия интегритет на страната и да се опазят от т.нар. износ на култура, идващ от запада.

Трето, условията на средата като температура, влажност и т.н, предизвикаха разгорещени дебати и реално взеха своите жертви. Трима журналисти загубиха живота си по време на турнира вследствие на внезапно влошаване на здравето. Последният от които е Грант Хол, починал на 10 декември по време на 1/4 финалния мач Холандия-Аржентина.

 

 Причината за смъртта не е ясна, казва се, че е колабирал. Очевидно жегите, влажността и честата употреба на климатик, се отразяват тежко на тялото, а понякога пагубно. Но нима Катар може да бъде винен за това, предвид че държавата се намира в тропическия пояс, където температурите неизбежно скачат до небесата? Ако нещо, то те трябва да бъдат похвалени за това, че световното бе изместено през зимата, именно с цел да се облекчи работата на всеки един присъстващ, и най-вече на самите играчи, разбира се.

 

В заключение ще добавим, че въпреки множеството противоречия, скандали и неясноти, то първенството в Катар се състоя без особени катаклизми, поне не такива, каквито предвиждаха предварителните прогнози, скептически инсинуирани от западните медии. Много фенове останаха доволни от престоя си там и върло подкрепяха своите национални отбори, въпреки данните за незапълнените капацитети на стадионите. Цените за запалянковците наистина се оказаха високи, но в никакъв случай не непосилни за джоба на един средностатистически европеец. Преди всеки мач са се организирали мини-шоута за подгряване на публиката, което не е правено никога досега. За тези, които не са смогвали до стигнат до стадионите за мачовете е имало фен-фестивали с големи екрани. За журналистите пък е имало съпътстващи програми - били са събирани да играят мачове с бивши легенди, а в дните, когато не е имало футбол, е била предвидена културна програма.

Всичко това позволи за едно относително нормално провеждане на турнира и, както се казва, остави футболът сам да говори за себе си. А в крайна сметка, той винаги трябва да е не само на първо, но и на единствено място.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама