Нито корупцията, нито границата са фактори, подтикнали отказа на Нидерландия и Австрия за Шенген

Решението на Нидерландия и Австрия да откажат на България членство не може да бъде свързано с проблемите на страната ни около границата или вътрешна корупция, пишат от mediapool. В противен случай, казват те, допускането от другите страни ще се дължи на това, че те смятат, че нямаме такива проблеми, а всички знаят, че не е така.

Откакто проблемът с бежанците стана актуален, то в България с подкрепата на ЕС бяха интегрирани механизми за пазене и охраняване на границите не само на нашата страна, но и на целия ЕС. За съжаление обаче Нидерландия и Австрия не са запознати добре с тези механизми и затова имат немалко предубеждения спрямо адекватното им имплементиране.

Любопитен факт са разнопосочните доводи, които дават двете страни за своя отказ. В Нидерландия аргументът е проблемите на България с върховенството на закона (организираната престъпност и корупцията), както и охраната на границата. Наред с това нидерландското правителство заговори и за „изпълнение на технически критерии за Шенген“. Този странен аргумент изглежда да игнорира механизмите, въведени последните години от ЕК, целящи превенция на отварянето на граница, подобно на това, което Гърция изпита през 2015-2016, когато бяха пропуснати 1 млн. мигранти.

Освен проверките, които ЕК може да прави, на Фронтекс бе възложено да наблюдава отблизо случващото се външната граница на страните-членки на ЕС. Бъде ли регистрирана неспособност на някоя от държавите да се справи, то се предвижда мобилизирането на 10 000 европейски граничари, с цел осигуряването на сигурността на страната по границата. Въпросният мониторинг на Фронтекс показва, че няма поводи за притеснение относно случващото се на българо-турската граница.

Ето защо аргументацията на Нидерландия е озадачаваща и най-малкото неотговаряща на действителността. Нито един източник не отговаря на становището на нидерландското правителство. Нещо повече, изказването н нидерландския премиер, че опазването на българо-турската граница е грижа на българската държава, а не на европейската общественост, е най-малкото провокативно и отклоняващо се от основните принципи на ЕС. Още повече, когато един от кандидатите на Фронтекс е негов подчинен.

Австрия, от друга страна, изтъква като аргумент липсата на обща адекватно функционираща Европейска система за убежище и проблемите на шенгенското пространство. От 2015 г. насам европейските държави не могат да се споразумеят как страните от първа линия (като България) ще приемат бежанци и как те ще бъдат разпределени между останалите държави-членки. Понастоящем регламента на ЕС все още гласи, че бежанците ще остават във въпросните държави от първа линия. Що се отнася до Шенген и охраната на границите, то Фронтекс през изминалите години стана обект на жестока критика, понеже не съумя да осигури въпросните 10 000 граничари. Ето защо директорът й Фабрис Лиджери пподаде оставката си лятото.

Тази разнородност в позициите ясно показва липсата на яснота в европейските институции как протича охраната на българо-турската граница. В подобно провинение могат да бъдат съзряни също и българската Гранична полиция и МВР. Вече 10 години там тече работа на парче. За близо 10 години големи участъци остават непокрити, а не изглежда като някой министър на МВР да е настоявал за средства за доизграждането им. Изградената ограда по границата има смисъл единствено, ако е комбинирана с охранителна система, системи за наблюдение, добри пътища около оградата, добре оборудвани полицаи, които да се придвижват бързо до мястото, където има приближаващи или преминаващи групи.

Показателно е, че нито една от въпросните теми не се обсъжда от нашите политици, които се стремят по-скоро да извлекат лична политическа полза с аргументирането си. Бойко Борисов, например, твърди, че ще запечата границите за мигранти, но това така и не се случи. Според данни на МВР, по време на управлението на Борисов, поне 70% мигранти са минавали безпрепятствено българо-турската граници. За сравнения сега са около 85%. Кирил Петков, от своя страна, се хвали на нидерландския премиер и ни убеждава, че ако се върне на власт, ще въдвори някак си върховенство на закона – процес, който би отнел сигурно поне десетилетие, но който по никакъв начин не знаем как точно би се случил, ако четем предизборната програма на ПП.