Служебният кабинет няма да внася нов бюджет, ще удължи изпълнението на сегашния

Финансовото министерство няма да внесе нов Бюджет за 2023 г., а ще преложи удължено действие за изпълнение на Бюджета за 2022 г. Това стана ясно от изказване във вторник на финансовия министър Росица Велкова, пише Mediapool.

Министърът предупреди, че страната трябва да взема нов държавен дълг, в противен случай фискалният резерв ще се намали драстично.

Със стария бюджет в Новата година

„Предвиждаме да внасяме така наречения удължителен закон, тъй като служебният кабинет не би следвало да прави политика, тъй като най-малкото той няма парламентарно мнозинство и не е излъчен от политическа партия и коалиция“, каза Велкова в отговор на директно питане на лидера на БСП Корнелия Нинова.

От думите на Велкова стана ясно, че ведомството ѝ по принцип е разработило 3 варианта за Бюджет 2023 г. В него имало вариант и за излишък от 3% от БВП, който обаче министърът призна, че е свързан с рязко рязане на бюджетни разходи и помощи за домакинствата. Другият вариант е за дефицит от 6.6%. Самата Росица Велкова призна, че при такъв дефицит страната няма как да влезе в еврозоната, което по принцип е планирано за 1 януари 2024 г.

Преди дни Велкова посочи, че от него ЕК позволява страната да извади направените разходи за пандемията.

Самата Корнелия Нинова още задавайки въпроса направи коментар, че удължаването на изпълнението на сегашния бюджет означава, че служебният кабинет не може да измисли нищо по-добро от предния, който бе направен от кабинета „Петков“, а в него един от коалиционните партньори бе БСП.

Нинова направи извод, че удълженото действие на Бюджет 2022 в 2023 г. означава, че няма да има повишение на минималната заплата догодина, нито допълнителни помощи за българите.

Министърът не отговори с „Да“ или „Не“, както поиска лидерът на БСП Корнелия Нинова, на въпроса дали ще бъдат направени допълнителни разходи за покупка на бойни самолети, каквато заявка е направил служебният кабинет още в първия ден на Народното събрание.

„Служебният кабинет на президента Радев в първия ден, на тържественото заседание е внесал две неща - програма за приоритетни инвестиционни разходи на Министерство на отбраната и второ проект на реиение за проект на инместиционне разход придобиване на нов тип боен самолет - втори етап, да го преведа - нови 8 F-16 и някъде около 10 Грипени“, каза Нинова в задаването си на въпроса.

Вместо отговор Велкова каза, че за 2024 г. и 2025 г. се предвижда разходите за отбрана да бъдат 2% от БВП като са заложени разходите по одобрения вече национален план. 

Заплаха за фискалния резерв

Ако до края на годината не се вземе нов държавен дълг, фискалният резерв силно ще намалее, предупреди още Росица Велкова, по време на извънредно изслушване от депутатите. Тя изкара актуални данни, които показват, че към 30 септември размерът му е 12.1 млрд. лв.

Силният спад ще се случи независимо, че до края на годината се очакват приходи по социалния инструмент SURE, но пък предстои изплащане на субсидиите за земя на фермерите от цели 900 млн. лв., което задължително трябва да бъде направено до Нова година. Като се вземат предвид тези сметки към 31 декември фискалният резерв ще се стопи до 5.6 млрд. лв., а по закон той не трябва да пада под 4.5 млрд. лв.

Финансовият министър напомни още, че веднага в началото на януари, когато в хазната няма постъпления от данъчни приходи, трябва да се изплатят и пенсиите на възразстните хора.

На плюс от близо 1 млрд. лв. до 9-месечието

За 9-месечието Бюджет 2022 е на излишък, но това не означава, че годината ще приключи на излишък. До септември приходите надвишават разходите с 989 млн. лв., което е 0.6% от БВП, каза по време на течащо в момента изслушване в НС финансовият министър Росица Велкова. Тя посочи, че подобни излишъци са обичайни до последните два месеца на годината, когато стартират разплащания на извършените инвестиционни разходи и така годината завършва на дефицити.

Велкова припомни, че годишният финансов план за 2022 г. по принцип е разписан на дефицит. По думите ѝ на касова основа дефицитът ще е 3.4% от БВП. В Закона за бюджета планирания дефицит за тази година е 4.1%. Велкова очаква бюджетът да приключи именно на дефицит 4.1%.

От думите на Велкова стана ясно, че България ще получи първото си плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) от 2.6 млрд. лв. през декември. Понеже времето за изпълнение на инвестициите ще е далеч по-дълго от Нова година, то в рамките на 2022 г. бюджетът ще има 1 млрд. лв. приходи от ПВУ, които няма да се използват в рамките на годината. Министърът обаче предупреди, че бюджетът за 2023 г. по-късно обаче ще бъде натоварен с тези разходи.

Финансовият министър изкара прогнози за значително по-големи очаквани дефицити на касова основа за 2023, 2024 и 2025 година. За следващата година се очаква размерът му да е 11.5 млрд. лв., т.е. на касова основа 6.6% от БВП. За 2024 се прогнозира размерът на дефицита да стигне 11.8 млрд. лв., т.е. 6.4% от БВП. А за 2025 г. дефицитът ще е в размер 11.9 млрд. лв., което на касова основа е дефицит 6% от БВП.

Да не се правим на пò католици от папата

Бившият премиер Кирил Петков обяви, че от планирания бюджет от служебното правителство излиза, че се продължава стара тенденция на планиран занижен икономически растеж, за да може да се преизпълнят разходите и да се харчи непрозрачно в края на годината за капиталови разходи. Според него оценката на приходите е занижена с 4 млрд. лв. и затова призова Велкова да ревизира негативните си прогнози, които са плашещи.

Депутатът от БСП Румен Гечев призова във финансите „да не се правим на пò католици от папата“, като в името на финансовата дисциплина се орязват социални разходи в тежки времена. Той даде пример с това, че още при пандемията никой в Европа не спазва изискванията за размера на бюджетния дефицит и на дълга като процент от БВП, предаде „Дневник“.

Някои разходи трябва да почакат по-добри времена, коментира Владислав Панев от „Демократична България“. „Важно е да не използваме бюджета за предизборна кампания, да ускорим конкурентоспособността на икономиката през приемането на реформаторски закони - това трябва да е топприоритет на парламента, дори животът му да е 2 или 3 месеца“, обяви той.