В последните години темата за доброволното кръводаряване излиза на дневен ред покрай различни кампании; широкоотразени спешни ситуации или… обсъждането дали кръводаряването е наистина доброволен акт или не.
Въпреки споровете и липсата на подобни текстове в какъвто и да е нормативен акт, лекари продължават да изискват от пациенти или техните близки бележки за кръводаряване при постъпване за планови операции. Болничните администрации също търсят бележките за кръводаряване при оформяне на документите за постъпване за лечение. Целта е една - през тази спорна практика да се попълват необходимите наличности за по-тежки случаи. До тази ситуация се стига, тъй като българите нямаме традиция за кръводаряване и то не води до задоволителни резултати. Не помагат стимули като безплатни закуски и възможността кръводарителят да получи платен отпуск.
Оказва се обаче, че системата за набавяне на наличности за спешни или по-тежки случаи в столицата е в състояние да изцеди нервите на малцината желаещи или притиснати да дарят кръв. Лошата организация в Националния център по трансфузионна хематология и цялостната система за кръводаряване се превръща в огромно затруднение за мнозина столичани, при това - в и без това труден житейски момент.
Денят е събота. Иван* чака няколко часа на опашка, за да дари кръв за роднина на приятел. На роднината предстои операция, но единственият й близък няма как да дари кръв, тъй като вече го е направил преди месец. А по правилата между две кръводарявания трябва да има поне два месеца.
Приятелят на Иван трябва да занесе бележка за операцията на роднината си. Не е отхвърлил възможността да “купи” кръв, давайки пари на представители на ромския етнос, които често се навъртат около центровете за кръводаряване. Още преди месец обаче разбира, че служителите са изградили стройна система, която елегантно да отстранява ромите, които изненадващо искат да дадат кръв за друг. Или ги редуцира до точно определени “търговци на кръв”. Заради това, според запознати, цената на бележките от исканите допреди време 200 лева вече стига до 1 500.
Иван решава да използва ситуацията, за да даде пример на сина си, поради което взима и него в Центъра. Двамата вече са проверили в интернет, че в съботния ден в столицата има само едно място, на което се дарява кръв, при това до 15:30. В неделния ден местата стават две, тъй като освен в НЦТХ може да се дарява и във ВМА. През седмицата се появява и трето място - УМБАЛ “Света Анна”, където обаче “работното време с кръводарители” е само между 8:00 и 12:00.
Иван и сина му не са първите, които разбират, че паркингът на НЦТХ в почивния ден (а вероятно и през седмицата) е за избрани, а не за кръводарителите. След като оставят колата си на зона за платено паркиране, се отправят към центъра, но достъпът им е отказан, заради липса на маски.
“Съвсем учтиво попитах има ли възможност да си закупим маски от центъра или някъде наблизо, но се оказа, че такава опция няма”, разказва Иван. По думите му - с това неприятните изненади не свършват. След като двамата със сина му се сдобиват с предпазни маски и влизат - установяват, че в коридорите на “Братя Миладинови” 112 има десетки чакащи. Всички са дошли сравнително рано. И няма ред. Няма номерчета като в КАТ, а трябва по-толерантните да каляват нервите и възпитанието си спрямо по-нахалните. Няма и вода, в случай, че на някого му прилошее от чакането. А опцията за това е съвсем реална, тъй като кръводаряването при един човек продължава около половин час, а по едно и също време тази процедура може да се случи само при двама души.
“Оказа се, че в Центъра има инфраструктура за повече кръводарявания, но в събота има само две сестри и един доктор”, отбелязва гневно Иван и продължава: “Няма как и да се оплачеш, защото администрацията почива. А днес уж имало и кампания за кръводаряване. Това е като да има промоция на кюфтета и след шумната реклама да отидеш и да установиш, че в супермаркета има само три кюфтета.”
След около три часа на опашката Иван в крайна сметка дарява кръв и взима заветната бележка, с която неговият приятел ще може да окомплектова документите на близкия си за болничен прием. И вместо да предаде на сина си урока, който е очаквал, детето научава друго - че в България безхаберието и липсата на елементарна организация са начин на живот.
Иван не обвинява за нищо сестрите, които извършват процедурите. Но вече има за себе си и обяснение защо българите не искат да даряват кръв. Защото в повечето случаи са притиснати, а не вътрешно убедени. И защото процесът не е удобен за никого, а по-скоро изнервящ и стресиращ.
Разказът на Иван провокира ТОПНОВИНИ да зададем следните въпроси на директора на НЦТХ д-р Николай Николов, както и на здравното министерство:
- Нормално ли е в почивен ден в цяла София да има само един лекар и две медицински сестри, които да организират процеса по кръводаряване?
- Работеща ли е организацията на процеса? Кое е по-важно за кръводарителя - да получи ден отпуска или да има къде да паркира, докато дарява кръв?
- По официални данни - за първите четири месеца на годината кръводарителите у нас са се увеличили с 8,4%. Има ли обаче данни дали това са доброволни кръводарители или са били притиснати чрез изискване на бележки? Отчита ли статистиката какъв е процентът на дарили кръв без посочено лице, в чиято полза се дарява?
- Редно ли е да се изисква от пациенти бележка за кръводаряване като условие за болничен прием и/или извършване на операция? Редно ли е това да се изисква повече от веднъж от хора, които скоро са дарили кръв и в момента са в невъзможност?
- Стимулират ли тези практики т.нар. търговия с кръв?
- Защо в НЦТХ и големите болници продължава да няма система, която да управлява опашките и по този начин - да намали нервите и затрудненията на пациентите и техните близки?
- Това ли е правилната политика за попълване на резервите в болниците?
*Името е променено от редакцията
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар