Кръгът „Мисъл“ с новаторските си идеи за литературата става част от усилията на младата българска държава да следва високите образци на интелектуалното развитие на европейската цивилизация. Четирима ярки личности: д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров и Пейо Яворов създават група около списанието „Мисъл“, издавано в периода 1892 - 1907 г., с главен редактор д-р Кръстев. Популярните вече у нас творци декларират обединение, а целта му е европеизация на българската литература. Четиримата намират създаденото дотогава у нас за бедно откъм идеи, а проблематиката за дребнава, селска, битова. Словото според тях е далеч от високо художественото изкуство. Заявяват, че настъпващият в Европа ХХ век изисква извисяване на отделната личност.
Погледът от облаците на кръга „Мисъл“, отправен към Иван Вазов, Елин Пелин, както и към други от интелигенцията, е критичен и ги преценява като „блудкави хора“ (според определението на Пенчо Славейков). Проблематиката „Мисъл“ виждат като сбутана в патриархалните отношения, наследени от една бивша османска провинция и съответно творбите им - пречка по пътя към извисеното творчество в Европа. Очаквано и неизбежно, позицията на четиримата води до конфликти.
С изключение на Яворов, всички са живели и са учили в Европа. Д-р Кръстев и Пенчо Славейков в Германия, а Петко Тодоров във Франция. Запознати са със западната философия, както и с нашумели на Запад литературни творби. Превеждат прочути автори за пръв път в България. Считат, че литературата не трябва да бъде само патриотична, възпитателна и просветителска, а да чертае нови хоризонти чрез силата на мисълта на извисени личности. Според тях тя трябва да бъде плод на творческата индивидуалност на автора. Интересен аспект сред идеите на Кръга е настояването за събиране, запазване и използване на фолклорни образци, за да се подчертае българското в литературата. Тяхната употреба обаче трябва да е след модерна обработка и стилизиране. Иначе според д-р Кръстев ще се получи „отвратително оригване на блудкави фрази“.
Начинанието е обявено още с първия брой на списание „Мисъл“, който излиза от печат през 1892 г. Декларираните под заглавието намерения на 25-годишния главен редактор д-р Кръстев, са страниците на изданието да бъдат посветени на „наука, литература и критика“. Така и се случва. През годините сред авторите на публикации са имeната на Петко Славейков, Кирил Христов, Боян Пенев, Владимир Василев, Алеко Константинов и други български творци. Началото е брутално.
От страниците на брой първи д-р Кръстев атакува най-прочутото име в нашата литература, а именно това на Иван Вазов. Определя произведенията му като некачествени, а популярността им отдава на звучното му име. Някои от читателите остават шокирани, но други се радват на дързостта и списанието продължава да излиза. Вазов, разбира се, не остава длъжен и в печата определя д-р Кръстев като „славогонец“ и „нещастник“. Патриархът на българската литература не е изненадан. От години не е в добри отношения с Петко Славейков, който го нарича „угасващ поет“, и очевидно щафетата на вражда се поема от сина му Пенчо и приятелите му. В тази размяна на обиди Вазов е още по-яростен и сравнява поета със зла змия, влечуго и озлобена гад. Годините се нижат, а нападките не секват. В средата на първото десетилетие на ХХ век д-р Кръстев определя Вазов като човек: „живеещ още в опълченската епоха, с примитивна култура и висок егоизъм“. Страстите остават нажежени, а публиката се наслаждава.
Така според Иван Вазов един от най-изявените членове на кръга „Мисъл“ - Пенчо Славейков се оказва „душа изгризана от злоба“, а според поета Кирил Христов: „чувал, натъпкан с нечиста слама“. Последният вече е сред най-яростните врагове на Кръга, макар и преди време именно д-р Кръстев да го приветства в редакцията на списанието. По-късно обаче след скарване през 1901 г., поетът напуска. Отплатата - Кирил Христов пише, че всяка добра дума за Вазов така трови кръвта на дребнавия д-р Кръстев, че той едва ли ще живее дълго. С Яворов Кирил Христов също се държи безцеремонно. Недоволен от изказване на македонския воевода, което според него не отговаря на истината, той репликира в печата с обръщението: „посмали, манго“. Години преди това сипе подигравки с цитати от негови стихове. Според думите му Яворов е автор на глупави и бездарни стихове в едно общество от свободни и питомни хора.
Кръгът „Мисъл“ се обявява за „чисто изкуство“, което да носи „наслада на читателя“, а не такова, подчинено на злобата на деня, ангажирано политически или обществено. Което, трябва днес да признаем, не им се отдава особено поне в частта на любезните отношения с колеги. Учудващо, но позицията на Пенчо Славейков, заявена в предговор на сборник стихове на приятеля му Яворов, а именно, че изкуството е празнична храна и нещо извънредно за онези, които се хранят с фасул, не отблъсква, а печели симпатизанти и читатели. Воюващи с „фасулковците“ д-р Кръстев и Славейков бързо изграждат авторитет. Начинаещите и дори утвърдени творци се борят за одобрителното им мнение. Превръщат се в институция. Все по-изискващи и все по-трудно отсяващи „чистото изкуство“ са членовете на Кръга, а той от своя страна става все по-недостъпен. Литераторите започват да проявяват претенции, че тяхната критична оценка за творческия живот в България, е най-важна. Стесняват все повече диаметъра и това ги довежда до самоизолация. Списание „Мисъл“ спира през 1907 г. Така приключва първото обединение на писатели в историята на Третата българска държава. Ролята му обаче оставя значителна за бъдещето следа. Открило е нови хоризонти и е посочило пътя, по който да се стигне до тях. Необратимо е издигнало българската литература до европейската. Заслугите на неговите основатели нареждат имената им сред духовните водачи на съвременната българска нация.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар