Книгите, както и хората, винаги те намират точно, когато трябва. За да ти кажат нещо жизненоважно, да инжектират върховна емоция във вените ти, да те накарат да се замислиш и дори да те доведат до онова състояние, което Аристотел смятал за основна функция на изкуството: катарзиса. Истински добрата книга наистина води до болезнено и силно пречистване, след което изпитваш огромна благодарност. Ударното преживяване в случая е дори по-важно от традиционното удоволствие от четенето.
Книгата „Досието Жана“ (ИК „Колибри“) на Милена Макариус ме блъсна челно, завъртя ме в неочаквано торнадо и не ми остави друг избор, освен да напиша за нея.
Когато Божина Панайотова, дъщерята в книгата и в реалността, решава да снима документален филм за връзката си с България, майката Милена Макариус няма как да знае, че тази идея ще се окаже едно истинско емоционално влакче на ужасите. В опит да бъде съпричастна с идеите на дъщеря си, Макариус подава молба до Комисията по досиетата – все пак, преди промените е работила като преводачка и е общувала с доста чужденци. Напълно възможно е да е била наблюдавана от службите... Какво обаче е объркването й, когато установява, че всъщност има „картонче“ и че нито животът в Париж, нито цялото отминало време, могат да изтрият някогашното усещане за безсилие пред системата!
Милена изведнъж се оказва с агентурното име Жана, а срещата с някогашното ченге, което я е вербувало в системата, без тя да подозира и е фабрикувало фалшиви сведения, е разтърсваща и за майката, и за дъщерята.
Милена-Жана ще трябва да извърви своя път навътре към себе си, спъвайки се в ямите на ужаса, възмущението, съмненията...
Но това не е просто книга за призраците от комунистическия режим, които сякаш отказват да си тръгнат от тъмните кътчета на колективното и лично съзнание. Не е само умело написано свидетелство за епохата. Това е чудовищно откровена автофикция за трудностите в общуването между майка и дъщеря, както и за смелостта да погледнеш в огледалото за обратно виждане с широко отворени очи. Пелената на наивността рано или късно се налага да падне, а ролята на жертва трябва да бъде преодоляна – ако не искаш да повтаряш същия модел въпреки различните обстоятелствата.
В крайна сметка колебанията на Милена Макариус дали да „подари“ личната си история на Божина са разрешени или поне се намира работен вариант... Така филмът „Червено, твърде червено“ излиза през 2019 г. във Франция, Германия и България, като получава призове и сериозен отзвук в пресата. А една от най-важните последици от излизането му е именно тази книга! „Досието Жана“ е издадена във Франция от Anne Carriere през 2020 г., буквално два дни преди локдауна. Книжарниците се оказват затворени, но вестник „Либерасион“ посвещава двойна страница на тази вълнуваща автофикция.
Това е и първата книга на Милена Макариус, а аз с нетърпение очаквам следващата и аплодирам смелостта и хирургически точния житейски „скалпел“ на авторката.
Макариус живее във Франция от 1990 г. Както тя сама казва в епилога на книгата: „Не открих Жана на края на пътя, но тя ме отведе до изоставената част на моя Аз и на някогашния ми свят.“
Преводът на книгата е дело на Анна Ватева. Художник на корицата е Теодор Ушев.
Откъс от „Досието Жана“ може да чуете в следващия епизод на ПОЛИТКАСТ тази събота.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар