Депутати от различни партии в бюджетната комисия в Народното събрание се възмутиха от двойните стандарти в еврозоната. Те направиха първи коментари по повод публикувания вчера конвергентен доклад на Европейската централна банка. С него Франкфурт даде „зелена светлина“ на Хърватия за въвеждане на еврото от 1 януари 2023 г., въпреки че Загреб не отговаря на един задължителните числовите критерии за членството – не повече от 60% държавен дълг. В същото време България бе затрупана с критики, като основната е, че не изпълнява критерия за инфлация.
„Гъвкаво третиране“
Въпреки че дългът на Загреб през 2021 г. е 79.8% от БВП, показателят отбелязва значителен спад спрямо 2020 г., когато стойността му е била 87.3% от БВП. Рязкото намаляване на дълга дава основание на ЕЦБ да заключи, че изпълнението на критерия за дълга е осигурено. На този фон дългът на България е около 25% от БВП.
Именно въпросното изключение за Хърватия даде повод във вторник на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев да допусне, че и към България ще е възможно подобно „гъвкаво третиране“, стига да има кой да го договори.
„Години наред Хърватия не изпълняваше критерия за дълга. Такова нещо, ако се отнасяше за България, никога не би било подминато“, заяви Георги Ганев от „Демократична България“.
Той обясни, че с друга „хватка“ в доклада на ЕЦБ референтната инфлация изкуствено е завишена (чрез подбор на подходящите държави, които влизат в измерването), за да може Хърватия да изпълни и този критерий. При референтна стойност от 4.9% страната е успяла да постигне 4.7% към април 2022 г. В същото време инфлацията на България е 5.9%.
Финансовият министър Асен Василев пък добави, че Загреб е нагодил и трети показател, за да получил положителна оценка. „Хърватия изкуствено си занижи дефицита“, каза Василев пред депутатите.
„Как не ги е срам в Европейската комисия? Държави, чийто дефицит е по-голям от нашия, ни оценяват“, коментира Румен Гечев от БСП, акцентирайки, че държавите в еврозоната не изпълняват собствените си фискални правила.
ЕС ще преосмисли тавана на дълга и дефицита
На европейско равнище се обсъжда преосмисляне на фискалните правила, особено по отношение на тавана на дефицита, който сега е 3% от БВП, и на дълга - 60% от БВП, отговори министър Асен Василев. По думите му целта е да се въведат изключения, така че държавите да водят адекватна фискална политика, тоест повече харчене във времена на кризи. „При 3% бюджетен дефицит Европа щеше в момента да е в рецесия, а виждате, че България има 4.5% растеж въпреки тежките кризи“, каза Василев.
България има шанс да отговори на критерия за инфлация
„Очаквам, че ще успеем да изпълним инфлационния критерий“, обяви на заседание на бюджетната комисия в парламента вицепремиерът Асен Василев.
България отчете годишна инфлация от 14.4% за април, а за май еврозоната регистрира 8.1%, което е исторически рекорд. Прогнозата на Министерството на финансите за 2022 г. е за 10-11%, добави финансовият министър.
България се движи изпреварващо, защото цените на храните и енергията, които силно нараснаха на световните борси, заемат твърде висок дял от потребителската кошница на българските домакинства, тъй като все още страната е по-бедна, разясни вицепремиерът. Той добави, че в европейската потребителска кошница дяловете се различни.
Според вицепремиера разбивката на данните показва, че основната инфлация – на енергията, вече е овладяна, а скоро това ще се случи и с храните. Виждат се вторичните ефекти в нарастване на цените на облеклата, транспорта и т. н., но тя няма да повлияе толкова значително върху общата инфлация и тя постепенно ще започне да намалява.
България трябва да промени 100 закона заради еврото
По отношение на критиката на ЕЦБ, че българското законодателство не е достатъчно синхронизирано за въвеждането на еврото, Асен Василев каза, че това изисква промяна в над 100 закона. По думите му датата за въвеждане на еврото 1 януари 2024 г. все още е изпълнима.
Междувременно депутатите от комисите по финанси и по европейски въпроси отложиха за следващата седмица разглеждането на предложението на „Има такъв народ“ за спиране на изпълнението на техническия план за еврото до приемането на анализ на разходите и ползите от въвеждането на единната валута. Причина за отлагането е необходимостта да се поканят всички заинтересовани страни, пише „Мediapool“.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар