Обичам филми, които предлагат цял един различен, паралелен свят за живеене – особено, когато реалността наистина натежава и на човек му иде да побегне през глава от всевъзможните проблеми по света и у нас, гарнирани (за капак) и с лошото време.
Да осигурява бягство от рутината е всъщност едно от прекрасните качества на доброто кино, а когато в този измислен свят е инжектирана и допълнителна доза магия, с епични вълшебни сцени, архетипни битки между Доброто и Злото, плюс миловидни, сладки създания като новороден „чилин“ (нещо като фантастично и умилително Бамби, но ъпгрейднато с пророчески умения), на човек му се ще да се гмурне задълго в илюзията... По-точно: за 142 минути, колкото трае „Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор“.
Сценарият, разбира се, е дело на Дж. К. Роулинг и Стив Клоувс, режисьор на филма е Дейвид Йейтс, а в ролите блестят Мадс Микелсен, Джуд Лоу, Еди Редмейн, Дан Фоглър, Алисън Судол, Калъм Търнър, Езра Милър, както и други органично „омагьосани“ от персонажите си актьори.
Носителят на „Оскар“ Еди Редмейн се превъплъщава всъщност за трети път в познатата роля на магизоолога Нют Скамандър и е отново помитащо добър, но реално всички от актьорския състав играят така, сякаш от това зависи животът им! Зловещата, маниакална елегантност на Мадс Микелсен се запечатва ударно в съзнанието, а Джуд Лоу в ролята на Дъмбълдор е вероятно най-благият магьосник в историята на киното – като добрия и отзивчив чичо, който винаги сте искали да присъства в живота ви.
Действието предхожда хронологично събитията в романите на Дж. К. Роулинг и филмите за всеобщия любимец Хари Потър, като сблъсъкът е, разбира се, между светлата и тъмната страна, между благородния Дъмбълдор и изпълнения с пъклени планове за унищожението на човечеството Гелърт Гринделвалд. Наяве излизат техен стар кръвен пакт, както и едно скрито дете от рода Дъмбълдор, а заклинанията и вещерските гонки се вихрят между Берлин и Бутан през 30-те години.
Дотук добре. Филмът определено предлага нова ударна доза от познатата ни вече изпипана пищност и магическа зрелищност, а въпросните 142 минути се преглъщат още по-добре с класическите кола-и-пуканки. Манифактурата по идеите на Роулинг винаги е вървяла добре и е сигурен комерсиален успех.
И все пак самоцелните изпълнения и привнесената във филма политкоректност няма как да не подразнят вкуса ви, а в случая те присъстват ярко в гей драмата между Дъмбълдор и Гринделвалд.
Честно казано, само филм за гей магьосници не бях гледала, а тук включването на точно тази сюжетна линия е наистина като съшито с бели конци, като кръпка в цялата фантастична история. Най-кратката ми рецензия всъщност би била: „Защо?“ Нищо, ама нищо не изисква подобен политкоректен и активистки подход – едно старо някогашно приятелство между сегашните опоненти щеше да е повече от достатъчно, за да оправдае развитието на сюжета. И в крайна сметка светът (отново) щеше да бъде спасен, а доброто да възтържествува.
Но пък с абсолютна сигурност именно тази гей драма във филма ще помогне на Дж. К. Роулинг да „излъска имидж“, след като преди няколко години бе погната от фамозните крайно либерални прослойки по цял свят и буквално сатанизирана от LGBT+ общността за думите си, че човек е свободен да се изразява по какъвто начин реши, но практически няма как биологичният пол да бъде сменен. И това, че някой се самоопределя като жена, не означава, че е наистина жена в пълния смисъл на думата.
Нищо вече не бе същото в живота на писателката след тези нейни думи, а освен „детронирането“ й от култовия статут, за което се погрижиха най-яростните либерални среди, тя получи и доста заплахи (включително за изнасилване, бомби и побои) от страна на редица транс активисти. Нарекоха я „транс изключваща радикална феминистка“, „зла“ и „предубедена“, а някои фестивали по света се отказаха от нейно участие.
Родителката на всеобщия любимец Хари Потър (вече не знам дали е политкоректно да използвам думата „майка“) през последните години се превърна от любим писател в любима...мишена, което, освен налудничаво, беше и крайно несправедливо. Но кой ли може да спре надъхания либерален устрем, когато някой е нарочен за враг на народа, пардон, свободата?
Дж. К. Роулинг може и в бързината да е допускала някои компромиси с писанията си, когато вече се превърна в планетарно явление и просто трябваше да бълва нова и нова продукция, но това е едно на ръка. Тя продължава да бъде истински феномен на литературния небосклон, а личната й история на самотна, пишеща майка, стартирала буквално от нищото, я прави достойна за уважение. Фактът, че винаги е изразявала мнението си, я прави човек с позиция. А не я превръща автоматично в злодей, какъвто образ й беше пришит.
Не знам как е преживяла тази имиджова криза известната авторка, но знам друго: сега белият флаг на помирението е високо и широко развят.
Предвиждам скоро Дж. К. Роулинг отново да се върне на пиедестала си на попкултурна икона и, честно казано, с неуморния си труд тя е заслужила такава позиция. Но остават два висящи проблема.
Първият: че ние, зрителите, влизаме в салоните (и си заплащаме удоволствието) за да гледаме добро кино. А не сцени на самоцелен, политкоректен и обсебен от себе си активизъм.
И вторият проблем: нали сте наясно, че и съвсем невръстни деца ще настояват да гледат филма? Нищо, че принципно е класифициран като 12+. И ви уверявам, че някои родители ще имат проблем с това децата им да бъдат „освобождавани от предразсъдъци“ и разкрепостявани на съвсем крехка възраст. При това мило, семейно и някак уютно - в любимите фентъзи филми.
Вярвам дълбоко, че свободата е дар свише и всеки има правото да й се радва. Но това включва и свободата да избираш кога и как твоето дете да научава някои житейски факти и истини. А в случая няма как да му забраниш да гледа фентъзито, за което всички приятелчета вече говорят...
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар