Понятието за време представлява не само основно понятие във физиката, но може да има и по-общ характер. С други думи трудно е да му се даде изчерпателно и точно определение. Във физиката то е четвъртото измерение в пространствено-времевия континуум, математически модел, който комбинира пространство и време. В съответствие с теорията на относителността, Вселената има три пространствени и едно времево измерение. За повечето от нас времето представлява интерес от гледна точка на психологията, философията, религията, поезията, живописта, но от историческа - събитията и движенията през определен период са се използвали още от древността като стандарти за измерване на времето. Те могат да варират от природни, каквито са въртенето на Земята около Слънцето, както и фазите на Луната, до по-близки на човека преживявания, като движението на махало и биенето на сърцето. Времето е неизменна част от човешкия живот, но дали е вечно?
Времето започва с началото на Вселената и съответно нейният край определя и неговата съдба. Теорията за Големия взрив описва произхода на Вселената, която произлиза от безкрайно плътна и физически парадоксална сингулярност. Според учените това е място, в което се нарушава непрекъснатостта на пространство-времето в теорията на относителността. От този момент Вселената започва да се разширява и това е причината да изглежда, че звездите и галактиките са се отдалечили едни от други. През 1998 г. учени откриват, че Вселената претърпява ускорено, спрямо закона на Хъбъл, разширение. Според този закон съществува емпирично установена пропорционална връзка между скоростта на отдалечаване на галактиките и разстоянието им до нас. Енергията, която задвижва това разширение, е определена като „тъмна“, защото няма, известно засега, физическо обяснение за нейното естество. Въпреки че не се знае, точно какво представлява тъмната енергия, нейното съществуване спомага възможността да се направят различни прогнозни сценарии за края на Вселената и съответно за края на времето.
При не твърде силна тъмна енергия, разширяването на Вселената ще отнеме безкрайно време, което означава, че в действителност няма да има край. Обаче при много силна тъмна енергия, Вселената ще се разшири толкова бързо, че всичко в нея, включително най-малките градивни частици (атомите), ще бъдат разкъсани. В този сценарий Вселената няма да се разширява вечно и това разширяване ще се ускори толкова силно, че ще достигне безкрайно голям размер в определен времеви момент. Този момент, в който Вселената е възможно най-голяма и всяка частица е разкъсана, ще бъде последният. Иначе казано, ще настъпи краят на Вселената, а с нея и краят на времето.
Друг сценарий описва обратния ефект, в който Вселената спира да се разширява и започва да се смалява. Галактиките ще се сблъскат една в друга и след определено време Вселената ще достигне толкова малък размер, който ще бъде последният и той ще постави нейния край и този на времето. Според някои физици обаче тази теория не описва края на Вселената, а нейната среда. В този сценарий Вселената започва с безкрайна големина, която се свива за определено време, докато не постигне възможно най-малък мащаб. В този момент не се достига края, а до Големия взрив, който води до прераждането на Вселената и новото начало на нейното разширяване, т.е. времето няма начало или край.
Това са най-общо основните предполагаеми възможности за края на Вселената и на времето, които имат своите привърженици и противници. Въпреки това, идеите на тази тема не са малко, а истината вероятно е някъде сред тях. Засега все още не знаем какво точно ще се случи и правим единствено догадки, а докато се чудим, поддържаме и отхвърляме хипотези, времето продължава своя неумолим ход.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар