Украинските бежанци в България ще имат право на помощ в размер на до 40 лв. на ден за срок от 3 месеца. Така правителството ще подпомогне онези семейства, които дойдоха у нас, за да избягат от войната в родината си.
Парите обаче няма да се раздават „с чували“, а само на онези, които се регистрират за т.нар. „временна закрила“ в България в срок до 31 март. Статутът ще даде възможност на хората да получат право на социална или медицинска помощ.
Нещо повече – парите няма да отидат за самите бежанци, а ще бъдат платени на места за настаняване, които ги подслоняват. Хотели и къщи за гости, които са регистрирани в Националния туристически регистър, както и на обекти на общините и държавата, ученически и студентски общежития. Тези 40 лева на ден трябва да покрият престоя и изхранването на бежанците, като същевременно подпомогнат туристическия бранш. С един куршум – два заека, поне според правителството.
Помощ обаче няма да получат онези българи, които отворят дома си за бежанците или им предоставят подслон в свой имот. Причината – държавата не може ефективно да осъществява контрол и да разбере колко души и за какъв период са били настанени на даден адрес.
Към момента няма яснота каква ще е крайната сума, която България ще отпусне в помощ на бежанците у нас, тъй като цифрите всеки ден се менят. От началото на военните действия в Украйна у нас са влезли над 50 хил. бежанци предимно жени и деца.
Защо държавата не се грижи така и за собствените си граждани?
Новината за 40-те лева за бежанците, обаче предизвика ново разделение в обществото. И част от иначе солидарните българи си зададоха въпроса „Защо държавата не се грижи така и за собствените си граждани?“. Защото проблемът не е в това, че България приема бежанци и им дава пари, а в това че българинът работи, плаща си данъците и в последствие за него няма пари.
Елементарната сметка показва, че издръжката на един бежанец на месец излиза на държавата около 1200 лв. (за 30 дни). При това тази издръжка съвсем не се води „луксозна“, а покрива основните нужди от подслон, сметки и изхранване. Голяма част от гостоприемните българи обаче сами не могат да си осигурят тази минимална издръжка, въпреки че работят цял месец…
Данните на КНСБ от преди месец показват, че само 34.4% от работещите у нас взимат нетна заплата от 1148 лв. и нагоре, което според синдикатите им осигурява нормален живот. Останалите над 65% от българите преживяват с по-малко от необходимия минимум.
За тях обаче държавата няма необходимите пари – минималната заплата остава почти два пъти по-ниска, а минималната пенсия в края на годината се очаква да достигне заветните 392 лв. Които при сегашната инфлация ще стигнат за ток, хляб и олио (за последното не е сигурно).
Държавата не може да осигури и места за всички деца в детските градини, въпреки че вече се хвали, че тук-там има приети с широко отворени ръце украинчета. И колкото и правителството да се хвали, че градините вече са безплатни – и те, и ние знаем, че не (само) в това е проблемът.
Държавата дава крупната сума от 40 лева помощ на дете, но за цял месец. И после се чуди, защо с 1,30 лв. на ден не може да пребори демографската криза.
Така че недоволството не е заради мигрантската вълна, а датира много отпреди нея.
Солидарни въпреки всичко
Разбира се, да бягаш от войната, да оставиш дом и съпруг зад себе си, да се озовеш в чужда държава и да разчиташ на добрината на съвсем непознати е съдба, която не пожелавам на никого.
И българите вече показаха, че не са за „едните 40 лева“. Сами се организираха, отвориха домовете и сърцата си за украинците, събраха и продължават да събират пари, храна, медицински изделия, дрехи на нуждаещите се тук и в Украйна. Въпреки препускащата инфлация. Помогнаха с транспорт и подслон и то въпреки на моменти липсваща, но „иначе щедра държава“.
Но ние българите сме свикнали – от колко време събираме капачки за линейки и SMS-и за болни деца. Държавата тогава я няма, но пък е готова веднага да се намеси, ако усети, че от това ще има келепир. А такъв при всяка криза има, каза го и преди време Даниел Лорер, който предрече, че „солидарността към Украйна ще ни се отплати многократно“, така че колкото по-щедри сме сега, толкова повече пари може да искаме от ЕС, когато се обсъжда справянето с мигрантската вълна.
И ето, че буквално ден, след като премиерът развърза кесията, поиска помощ от Европа за „солидарна България“ и хилядите украинци, на които обещахме подкрепа и закрила.
По данните на МВР обаче половината от бежанците влезли в страната вече са я напуснали. Така по груби сметки в момента в България се намират около 26 хил. украински граждани. Ще се окаже, че дори след ужаса на войната България хич не е привлекателно място за живот и тези 40 лева, които вадят очите на бедния българин, дори не са толкова голяма сума.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Описаното е точно така,както си го мисля и аз .Няма да описвам чувствата и мислите си ,защото ще повторя горе написаното .Мога само да ви благодаря !