Хронология на конфликта: Как се стигна до войната в Украйна?

Те се разделят през 1991 г., когато Украйна добива независимост и заедно с Руската федерация – правоприемник на Съюза, влиза в Общността на независимите държави.

Украйна се отказва от наследения ядрен арсенал в полза на Русия, в замяна на гаранции за суверенитета и териториалната ѝ цялост. Сред гарантите е Русия. Уреден е и въпросът с град Севастопол – Москва признава украинския му статут, а Киев приема той да остане главна база на руския Черноморски флот, припомня БНТ.

Първа дипломатическа криза

До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт, пише „Дойче веле“.

Оранжевата революция и доставките на газ

На президентските избори в Украйна през 2004 г. Русия активно поддържа проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Политическите протести и събития, които обхващат Украйна след изборите, са познати под името „Оранжевата революция“. Гражданското неподчинение и общите стачки довеждат до анулация на балотажа и прегласуване. Така президент става прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни „цветни революции“.

По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа.

Украйна - член на НАТО?

През 2008 г. на срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предлага да се даде перспектива за членство на Украйна и Грузия в НАТО. Руският държавен глава Владимир Путин реагира остро, а Берлин и Париж блокират идеята. На двете страни не е обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.

Отказ от европейската перспектива?

Сегашната криза тръгва от края на 2013 г., когато президентът Виктор Янукович (избран през 2010 г.) се отказва от споразумението за асоцииране с Европейския съюз и приема икономическа и финансова помощ от Русия. Това отключва масови протести с искане да се запази европейският път на страната. Украинският Майдан, както е известен, продължава три месеца с бурни събития в Киев и десетки жертви. В края на февруари 2014 г. Янукович е свален.

Москва не признава смяната на властта. Дни по-късно започва въоръжено превземане на Автономната република Крим, за което след време лично Владимир Путин описва руското участие. На 18 март Русия анексира Крим. Почти всички държави по света, включително България, не признават анексирането и то струва на Москва международни санкции.

В Източна Украйна, където преобладават етническите руснаци, започват бунтове на проруски сепаратисти, които Русия отрича да подкрепя. През април в части от Донецка и Луганска области се установяват две отцепнически републики. Оттогава обстрелите между сепаратистите и украинската армия почти не спират. Подписани са споразумения, които не решават конфликта, взел досега около 14 000 жертви.

От пролетта на 2021 г. Русия започва да струпва войски край границата с Украйна и събужда опасения за нова агресия. ЕС, САЩ и НАТО настояват за изтегляне. Москва твърди, че се водят военни учения и не смята да напада. 

В края на годината президентът Владимир Путин поставя конфликта на ново ниво. Той иска от НАТО и САЩ гаранции за своята сигурност, сред които Алиансът да изключи приемането на Украйна и да изтегли войските и оръжията си от страните в пакта, които са приети след 1997 г., сред които е и България.

Междувременно ескалира напрежението между самоопределилите се републики Донецк и Луганск и Украйна. Обвиненията в нарушаване на примирието са взаимни. Киев твърди, че всичко е руски сценарий, а сепаратистите смятат, че уркаинската власт е готов да реши конфликта със сила.

Западът обвини Москва в опити да изфабрикува повод за атака, като използва сепаратистите, като междувременно струпва на границат с Украйна войници и оръжия. Русия отхвърли тези твърдения, но в началото на седмицата Владимир Путин призна независимостта на самоопределилите се републики Донецк и Луганск и подписа с лидерите на двете републики Леонид Пасечник и Денис Пушилин договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ. Те предвиждат и разполагане на руски войски на териториите им в случай на нужда.

На 22 февруари документите бяха ратифицирани от парламентите на двете републики и двете камари на руската Държавна Дума. Днес Путин обяви началото на военна операция в Украйна, която да помогне на сепаратистките републики срещу киевския режим.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!