Какво има във вафлите?

12:27, 07 фев 22 25 1875 Шрифт:
Биляна Иванова Редактор: Биляна Иванова

Вафлите са наложени на пазара като обичайното бързо, евтино и сладко хапване. Всички са чували, че те не са здравословна храна, но пък достъпна и може да стои с месеци в чантата или някъде по джобовете и да не се разваля. От „Активни потребители“ изследват 31 марки вафли на различни български и международни производители, на база на информацията на етикетите. Ето какви са резултатите.

Калориите

Вафлите съдържат средно около 15 съставки, от които сладки са 2 - 4. Преобладаващата компонента, съвсем не изненадващо, е захарта. Усреднено около 50-60% от теглото на вафлите са въглехидрати, а максимумите надхвърлят 70%. Някои производители влагат и други естествени и изкуствени подсладители като малтодекстрин, изомалт, стевия, малтитол и др. Крайният резултат от многото въглехидрати е високата енергийна стойност на продукта. На 100 грама се падат около 500 калории. Това означава, че с 5-7 вафли на ден нормален човек може да си набави всички нужни калории. Енергия има, но е важно да се отбележи, че във вафлите няма необходимите за хората протеини, витамини и минерали. Те са високоенергийна, но не и пълноценна храна. 

И палмова мазнина

Тя се съдържа в 28 от общо 31 марки. В 5 от тях палмовата мазнина е основната компонента на вафлите. Използва се защото е евтина, с приемлив вкус и технологични свойства. Нормалната палмова мазнина има сравнително добра поносимост от организма. Проблемът е предварителната обработка на палмовата мазнина водеща до втвърдяване.

Всеки който е отварял вафла е забелязал, че в нея течни мазнини няма. Масово в тях се влагат твърда, т.е. хидрогенирана мазнина. Следователно 90% от вафлите най-вероятно съдържат повишено количество канцерогенни съединения с произход от палмовото масло.

Вафлите са млечен продукт?

В 29 (от 31) се съдържат млечни компоненти. При това не става въпрос за нормално мляко, а за преработени млечни суровини като сухо мляко, млечен протеин или фракции от него, лактоза (млечна захар), суроватка и др.           

Всички, без лактозата, съдържат белтъци. Както знаем във вафлите има и много захар, която при температурна обработка взаимодейства с млечните протеини и води до образуване на токсични химикали. Съчетанието на много захари с протеини и висока температура не е полезно и вафлите са класически пример за това.

Е-тата изчезнаха?

При нито една марка няма изписан какъвто и да е Е-номер (идентификация за вложените в храните технологични добавки). Те се ползват с лоша слава сред потребителите, които искат всичко в храните да е натурално. Поради тези обществени нагласи производителите на вафли използват малка хитринка, те изписват пълните имена на технологичните добавки, а спестяват по-кратките Е-номера. Иначе те пак са там.

А има и излишни съставки

Много често производителите влагат индустриални съставки, които не допринасят с нищо за хранителната или вкусовите характеристики на вафлите. Обикновено функцията на тези компоненти е технологичен подобрител или просто евтин пълнеж, заместващ естествените, по-скъпи суровини. Във вафлите предпочитаните заместители са нишестетата (царевично, пшеничено, картофено), млечните съставки за които писахме по-горе, и индустриално получените производни на нишестета като декстроза, малтодекстрин, глутен и др. Различни нишестета са вложени в 15 от общо 31 марки, а малтодекстрин/декстроза в 11. Това са паразитни компоненти, от които потребителят не печели нищо, но за сметка на това бива натоварен с допълнителни „евтини калории“.

Вярна ли е информацията на етикетите?

Различните продукти на един производител имат идентични данни за хранителни и енергийни стойности. Това са малките таблички, на които е изписано съдържанието на белтъци, мазнини, въглехидрати и сол. При това тези продукти визуално се различават. Информацията на етикетите на всички вафли не може да е вярна, и производителят евентуално е спестил разходите за тестване.

Случайно установените пропуски в етикетите са индикация за сериозен проблем в държавния контрол. Надзор върху изпълнението на изискванията за етикетиране упражнява Българската агенция по безопасност на храните.           

Отделен, но свързан въпрос, е четливостта на етикетите. При вафлите преобладават минимално разрешените размери на шрифт, често поднесени върху неподходящ цветен фон, и в допълнение разположени върху гънки и ръбове.

От „Активни потребители“ не призовават да се откажете от вафлите, но да контролирате количеството. Няма официална препоръчителна доза, но оптималното е 2-4 вафли седмично.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама