Дошъл буквално от небето като аутсайдер, почти никому известен, генерал Румен Радев се изстреля в политиката така, че надмина в пъти очакванията на всички. Дори на тези, които го издигнаха за президент. Земните му часове на „Дондуков“ 2 надскочиха въздушните и той извървя дълъг и нелек път. Кои обаче бяха най-ключовите моменти от първия му мандат и какви заявки дава за втория?
От небето на земята
2016 година бе ключова за Румен Радев. Тогава той напусна ВВС и реши, че вече е дошло времето да пази родината ни не от небето, а от земята. И то в ролята на най-важното лице в държавата. Издигнат за кандидат-президент от БСП и АБВ, той се гмурна в дълбоките и не съвсем чисти води на политиката. Въпреки че АБВ оттеглиха подкрепата си за него в последния момент, Радев спечели убедително изборите след балотаж. Вицепрезидент и тогава бе дългогодишният член на БСП и евродепутат Илияна Йотова. Именно нейни са и думите по време на кампанията им за президентската надпревара, че „и най-малкото движение от Ваша страна срещу тази партия няма да ви бъде простено!“.
И червената боя започна да се отмива…
С годините обаче отношенията между „Дондуков“ 2 и „Позитано“ 20 така се нажежиха, че тотално се разми усещането за дълг към партията, която го е издигнала. От „говорител на левицата“, Румен Радев се превърна в най-харесвания политик в страната, според социологическите проучвания в последните години. Именно властовият му ресурс в държавата и силната подкрепа от народа уплаши столетницата и до последно тя не знаеше дали да преглътне личните си амбиции и отново да му удари рамо. А това изигра лоша шега на БСП на парламентарните избори. Изострените отношения с левицата си проличаха и от директните нападки от страна на лидера на партията Корнелия Нинова. Тя изревнува от служебния кабинет и дори обвини Румен Радев, че ще си направи собствена партия с членове от БСП. Това така и не стана, а те отново го подкрепиха, макар и късно. Сега обаче не те бяха основният фактор, благодарение на който си извоюва втори мадат. Той бе подкрепен от най-широкия и разноцветен инициативен комитет. А това му даде и нужното самочувствие за независимост.
Око за око, зъб за зъб
Макар първите години от мандата му да изглеждаха привидно скучни, а ролята му на държавен глава да бе по-скоро представителна, тогавашният премиер Бойко Борисов се стараеше да поддържа огъня между тях. И така година след година след всяка нападка от „Дондуков“ 1 следваше отговор от „Дондуков“ 2. Държавният глава наричаше министър-председателя „невнятен“ и „истеричен“, а той от своя страна - „дърта свекърва“ и „българоубиец“. Отказът на Борисов да се качи на ринга срещу Радев за президентския вот пък провокира репликата: „преди 5 години се скри под полата на Цецка Цачева, сега - под тогата на ректор (бел. ред. - Анастас Герджиков)“. Стигна се и до обвинения, че Радев е снимал спалнята на Борисов с дрон, който незнайно как дори е заредил нощното му шкафче с пачки и кюлчета. Не липсваше и сочене с пръст за корупционна зависимост - „пътят на копринката“ (бел. ред. - името намеква за пловдивският секретар на Румен Радев – Николай Копринков и схемата за контрабанда) и „Барселонагейт“.
Така нивото на комуникация между двете институции падна на ниво селски спор. А народът вече не бе разделен на „Левски“ или ЦСКА, ГЕРБ или БСП, а на Борисов или Радев. Което само по себе си бе твърде абсурдно да избираш между премиер или президент, при положение, че е не само важно, а задължително двамата големи в страната да си взаимодействат и да работят заедно в името на народа.
Юмрукът срещу мутрите
Несъмнено най-гръмките и важни събития около Румен Радев бяха именно в последните години от неговия мандат. Именно тогава се зароди и конфликтът му с прокуратурата, който изигра по-скоро позитивна роля, отколкото негативна. Той бе разследван заради назначението на съпругата му Десислава Радева във ВВС и за закупуването на апартамент на ниска пазарна цена. Така и не се доказа обаче нито едно от твърденията. Затова и прокуратурата реши да го атакува и с негови записи, направени от ДАНС със специални разузнавателни средства. Разследването обаче бе спряно заради имунитета му.
Последва нахлуване на спецпрокуратурата в президентството и арест на неговия секретар Пламен Узунов. А това отприщи и огромна вълна от нестихващи протести. Именно тогава бе и ключовият момент за Румен Радев, който вдигна юмрук срещу беззаконието и корупцията в страната и извика „Мутри, вън!“. Откритият призив за оставка на главния прокурор Иван Гешев и смяната на модела на управление на държавата му спечелиха още повече симпатии сред народа. Това изигра ключова роля по време на последващите парламентарните избори, когато за първи път от повече от 10 години ГЕРБ загубиха властта в страната. А назначаването на служебния кабинет даде на Румен Радев власт и свобода за реализирането на почти всички негови политически планове и амбиции. Безспорно това му помогна да получи и необходимата подкрепа за втори мандат.
А сега накъде?
Макар за пет години Радев да успя да си извоюва уважение и доминантна роля на политическата сцена, трънливият път за него тепърва предстои. Народът вече има много по-големи очаквания, за това той трябва да превърне думите си в действия. Време е и да извади от чекмеджето си обещания план за конституционна реформа. Любопитно е да разберем и дали тя включва разширение на неговите функции, за което е давал неведнъж ясни знаци, че има желание да се случи - безизходната ситуация да подпише указа за назначението на главния прокурор при повторно гласуване от ВСС; посещението му в Брюксел в последното заседание на Европейския съвет, на което е прието да присъства само премиерът.
Необходимо е и да докаже натовските си позиции, за да изтрие веднъж завинаги прякора си на Троянски кон на Москва. Шпагатът му не би издържал още дълго и само би разклатил европейската ни автономност.
Подходът му към Северна Македония и отстояването на историята и представянето ѝ в македонските учебници пък са ключът към патриотичната ни същност. Всичко друго би се приело за измяна.
Пясъчният часовник отново е завъртян. Пет години не са много, но не са и малко, за да довърши започнатото и да надгради не само своите, но и държавните позиции. А от това до голяма степен и ще предопредели по-нататъшното му политическо развитие. Може пък наистина да се зароди негова партия. Всичко зависи от това как ще си изиграе картите….
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар