Левски и Ботев останаха само на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а вашето сърце се разтваря в чиния
за сръбско, хеви метъл и гроздова ракия.
Това е последната строфа от безсмъртното стихотворение на Димитър Воев „Патриотична песен“, превърнато в истинска песен през 1991 г. от групата „Нова генерация“. Но ако по онова време цензурата не е допускала такова „кощунство“ с имената на националните ни герои и Левски и Ботев са звучали като „Ленски и Болев“, то днес върху тях са градят цели популистки програми на политически партии.
В българския парламент винаги ще има едно ъгълче, отредено за патриоти. От много време виждаме как „родолюбиви“ формации прескачат, макар и с малко, 4%-ната бариера и почти няма Народно събрание без техни представители - за ужас на много здравомислещи хора. И всички те определят себе си като защитници на идеята на Левски и Ботев.
Изведнъж обаче парламентът – като един съвременен „Радецки“, се оказа тесен са всички ботевци с мераци да се качат на него. И след като на последния вот „патриотичната ниша“ от 44-ия парламент – ВМРО, „Атака“, „Воля“ и НФСБ, получи червен картон, единствено „Възраждане“ успя да се промъкне с популистки обещания за премахване на ковид ограниченията и задължителната ваксинация. „Крайно време е българската политика да бъде направлявана от достойни мъже“, заяви в първия работен ден лидерът Костадин Костадинов, несъмнено поставяйки мислено своето име до това на герои като Ботев, Левски и Раковски.
По принцип властта е най-сладка, но патриотите са в своя зенит, когато са в опозиция. Оттам те удобно могат да критикуват статуквото, да морализаторстват и да заклеймяват корумпирания политически елит. За това и те са най-честите организатори на протести – било то срещу зелени сертификати, срещу Истанбулската конвенция или срещу мястото на Северна Македония в ЕС. Общо взето – хем получаваш приятна заплата, хем никой не очаква нищо от теб.
У нас да си патриот е най-сладко. Ето защо и не е лесно „да пуснеш кокала“ на патриот номер едно на републиката. За това не беше изненадваща „ревнивата“ позиция на Волен Сидеров по отношение на Костадин Костадинов и неговия протест. „Костадин не е „новият Волен”, пише лидерът на „Атака“ във Facebook.
„Аз не бих си останал в къщи, ако съм свикал хора на площада, защото съм „карантиниран”. Щях да изляза и да поведа тия, които съм призовал, защото те чакат именно мен, а не заместникът ми да говори пред тях. Пък ако ще да ме глобят или арестуват, и двете мерки са ми ги прилагали“, критикува Сидеров с патетичен тон, с който можем да си представим, че Ботев е говорил на хората си на „Радецки“.
Костадинов обаче не се „трогна“ от нападките и сам си се похвали. „Управляващите марионетки бяха решили, че като ме поставят под домашен арест, ще обезглавят протеста. Те вече знаят, че „Възраждане“ не е един човек, а кауза, обединяваща стотици хиляди горещи български сърца! „И аз да падна, друг ще ме смени, и толкоз - какво тук значи някаква си личност“, цитира той често сочения за комунист поет Никола Вапцаров.
Днешните политически патриоти обаче са безкрайно далеч от идеята на техните идоли. Защото и 100 пъти да повториш имената на Ботев и Левски в една реч, това не значи, че си като тях. Най-малкото, защото живеем в различно време. Днес слоганът „България на три морета“ не значи нищо просто защото България вече е на което море си поиска – само срещу един самолетен билет можеш да отидеш и до Бяло море, и до Червено и до Адриатическо. Времето днес не изисква от патриотите да мрат за родината си в бой срещу турци или гърци, а точно обратното – да се интегрират сред тези турци, гърци и всякакви такива други и да се стремят да бъдат по-добри от тях.
И никой не е виновен, че ценностите и времената се менят. Това е един съвсем естествен процес. За това нека запазим вечните ни герои в сърцата и паметта си, да взимаме пример от тях, но и да знаем, че свободата вече не минава през борбата. Нещо като ситуацията с домата – да знаеш, че е плод, но да не го слагаш в плодовата салата. Съвременният патриотизъм е по-скоро да успеем да запазим старите ценности на уважение, вярност и чест, но без да изпадаме в патриотични крайности.
Защото нека си припомним как през 1873 г. самият Ботев е виждал тогавашните патриоти:
Патриот е - душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек - що да прави? Продава си и душата.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар