Американецът Едуард Уилсън, смятан за едно от водещите имена в сферата на историята и съхранението на природата, почина на 92 години, съобщи неговата фондация.
Той бе наричан „съвременният Дарвин“ и името му се поставя като авторитет редом с това на британския естествоизпитател сър Дейвид Атънбъроу, припомня „Reuters“.
Неговият проект „Половин земя“ призовава да бъде защитена поне половината суша и морска повърхност на Земята, за да има достатъчно разнообразни и обвързани екосистеми с цел да спре изчезването на биологични видове, което се случва с темпо, невиждано от 10 милиона години. Вдъхновена от инициативата му, ООН обяви цел „30 до 30“ към страните по света да се ангажират до 2030 г. да съхранят 30% от своята суша и води. Това е близо два пъти площта на защитените зони в момента.
Роден в Алабама, Уилсън започва от 10-годишен да прекарва часове наред в горите в събиране на насекоми. По-късно става ентомолог и 70 години е изследовател и професор в „Харвард“. Негова заслуга е откриването на над 400 вида мравки, като той е споделял, че смята за едно от най-големите си постижения разкриването как чрез отделянето на определени вещества мравките чертаят пътеки към храната или предупреждават останалите за опасност.
Името му попадна в спорове около книгата му от 1975 г. „Социобиология: Новият синтез“, която бе интерпретирана от някои учени като твърдение, че поведение като враждебност или алтруизъм се определят от човешките гени, а не от средата, в която е израснал и възпитан човек. По онова време критици го нападаха, че идеите му напомняли на тези на евгениката.
Уилсън отдавна живееше в дом за възрастни хора в североизточната част на САЩ, а неотдавна публикува поредната от дълга поредица свои книги за биоразнообразието. Той беше почти сляп след инцидент в младостта му, когато дясното му око е разрязано от перката на риба. Травмата ми помогна да се концентрирам върху мравките и други насекоми, защото е можел да ги наблюдавам отблизо и с едно око. За една от книгите си за мравките той лично прави всичките пет хиляди илюстрации.
Израства в общност на Южната баптистка църква и се определял не като атеист или агностик, а като „преходен деист“, който „иска да приеме възможността, че има някаква интелигентна сила отвъд сегашното ни ниво на разбиране“.
Сред многобройните му отличия са Националният медал за наука на САЩ, две награди „Пулицър“ за документална литература и място сред 25-те най-влиятелни хора на планетата в списъка на сп. „Time“ през 1995 г, пише „Дневник“.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар