Отношенията между България и РС Македония са на най-ниското ниво

16:01, 19 дек 21 / Свят 25 1197 Шрифт:
Ирина Иванова

Незабавни разговори между България и Северна Македония и решения до януари. Това иска външният министър на западната ни съседка Буяр Османи. Той заяви в интервю за Нова телевизия, че се надява страната ни да направи обратен завой по отношение на преговорите за членството на Северна Македония в Европейския съюз, но по думите му срокът от шест месеца е твърде дълъг, а отношенията между София и Скопие са на най-ниското си ниво, включително и в доверието.

„6 месеца за нас е много дълъг период, защото не само държавата прекалено дълго чака този процес, авторитетът на Европейския съюз в този регион е изправен пред сериозно предизвикателство“, смята Османи. Според него фактът, че най-накрая имаме редовно правителство, дава надеждата, че може да има ползотворни разговори между двете страни. „Щом сега има политическа власт в България, то това трябва да означава, че има по-голям импулс за разговори по същество, които да доведат до решение в разликите. Трябва да има всеобхватен подход. Историята е важна, но ние всеки ден правим история, създаваме история“, посочи Османи. „Можем да седнем още утре, да продължим с разговорите и още през януари да има решение“, подчерта той. 

Външният министър на РСМ изтъкна, че с по-предишното политическо правителство преговорите, разговорите и размяната на идеи са били интензивни. „На много моменти бяхме много близо до решения, но разбира се, и това правителство тогава се намираше в някаква предизборна ситуация, в една вътрешна политическа ситуация, която утежняваше намирането на решение“.

По думите му телефонният разговор между премиерите на България и РС Македония - Зоран Заев и Кирил Петков, след първия ден на Народното събрание у нас, е знак за една нормална комуникация. „(Заев) беше останал с позитивно усещане, защото отново се връщаме към една нормална комуникация, в която фокусът е - освен за миналото, да говорим и за бъдещето“, каза той. 

Попитан дали го притеснява това, че намеренията на Петков може да са едни, а коалиционните партньори да мислят друго, Османи отбеляза, че са следили дебата при формирането на коалицията и различните нюанси между отделните партии, но все пак отговорността се носи от правителството и в двете страни. „И в Република Северна Македония има различия между различните партии“, добави външният министър на западната ни съседка. 

Кирил Петков прави обратен завой за Северна Македония в ЕС

Относно искането на България езикът им да се нарича официален език на РСМ, Османи заяви, че ще настояват да остане македонски език. „Езикът произлиза от правото на самоопределяне във всяка една държава. Признават държавите, а не атрибутите, които тези държави имат. Затова смятаме, че това не е искане, което трябва да е спор или пречка на път за членство в ЕС, но смятаме, че това предложение на европейското председателство - двете страни да имат свои едностранни позиции в ЕС по отношение на езика, а самият ЕС да приема и двете позиции. За нас това е решение на въпроса. По отношение на всички други въпроси, които не са част от пакета, в рамките на пакета 5+1 ние дадохме компромисни решения“. 

Той посочи и че РСМ няма да се меси във вътрешното устройство на Република България по отношение на начина на организацията на нейните граждани. „Република Северна Македония и Република България имат различно устройство по отношение на етническото организиране на гражданите. При нас конституцията признава етническите общности. В Конституцията е записано - македонски народ, части от албанския, турския, ромския и т.н. В България това нещо не съществува в нейната Конституция. Нашата позиция е, че това е въпрос, на който самата България ще решава как да се организира. Ние нямаме никакво намерение да се месим в това как Република България ще се организира“. А по отношение на останалите въпроси - за речта на омразата, за работата на историческата комисия, вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония, въпросът за реабилитацията на жертвите от комунизма, за краткото и дългото наименование на страната, Османи каза: ние отговорихме, но, за съжаление, не получихме отговор от българска страна“.

„Галъп“: Над 70% от българите искат уреждане на отношенията със Скопие

Попитан за нещата, които маркира въпросният договор за добросъседство от 2017 година, той посочи, че трябва да се формират работни групи, както отбеляза премиера Кирил Петков. А те трябва да се фокусират не само върху историята, а и върху инфраструктурата, икономиката, енергетика и т.н. „Договорът предвижда два инструмента. Единият е междуправителствената комисия, в която участват няколко министри, водени от министрите на външните работи. Това са 6-7 министри от наша страна и 6-7 от ваша, с които да говорим най-отговорно и да обсъждаме къде имаме прогрес, къде нямаме прогрес и къде трябва да се фокусираме в бъдеще. И тези групи, за които говори премиерът Петков, са всъщност връщане към основния инструмент на Договора - междуправителствената комисия с всички групи, които са част от тази комисия. За съжаление, от една година искаме да се проведе второто заседание на междуправителствената комисия, но ние нямаме отговор от Република България. А, това е най-добрият инструмент“, подчерта Османи. 

Вторият инструмент е комисията за исторически и образователни въпроси, която трябва да намери общи точки от общата история между двете държави и народа. Тази комисия в началото имаше определен напредък - за 5 личности бе постигнат общ текст, как да се интерпретира тяхната роля. Бяха договорени и 2 периода. Тя трябваше да продължи със същата динамика и препоръките за учебниците“, добави още той. 

Според него регионът няма алтернатива, освен ЕС. „Ние не сме в периферията, ние сме в сърцето на Съюза. Регионът е обкръжен от страни членки. Няма как Съюзът да има дупка в сърцето. Дупките в тялото са или за кървене, или за чуждо влияние. В това може да се превърне регионът, ако не се инвестира в него“, изтъкна външният министър, като отбеляза, че няма да се откажат от партньорство и приятелство със страната ни. 

Османи изказа благодарност за отношението на българските власти относно катастрофата на АМ „Струма“. „Имам позитивно отношение относно начина, по който българската държава се представи и ми е жал, че не може да имаме същото отношение по всички други въпроси от обществения живот“. 

Ние гледаме България като ЕС, защото тя е страна на ЕС. И сега смятам, че в България е ключът дали този регион ще тръгне в положителна посока, или ще влезе в дестабилизиращ модел с всички последици по целия континент“, добави още той.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама