Бюджет 2022 трябва да бъде приет до края на януари догодина. Това решиха представителите на група „Финанси“ от „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.
Въпреки че желанието на всички е бюджетът да бъде приет в срок до края на настоящата година, Асен Василев, който най-вероятно ще заеме поста на финансов министър, обясни, че структурата на Министерския съвет ще е различна, което означава, че и финансовата рамка няма да е същата. По думите му не е обозримо да се приключи работата по него до края на годината, пише БНР.
Бюджетния дефицит
Четирите партии имаха различно виждане за размера на бюджетния дефицит за догодина. Според БСП той трябва да е 4-4.5%, от ДБ обаче смятат, че е необходимо да е в рамките на 3.4-3.5% и „до края на мандата да се стремим плавно да достигнем фискалните правила (не повече от 2%)“. ИТН също застъпиха тезата за по-нисък дефицит догодина - 3-3.5%.
Така и не стана ясно през 2022 г. с какъв дефицит ще бъде направен бюджетът. Преговарящите записаха, че той ще е между 3.5-4-5%, но до края на мандата ще падне под 2%.
Партии се обединиха около идеята за „позеленяване на армията“
Актуализация на бюджета в средата на 2022 г.
Още отсега е ясно, че в средата на 2022 г. ще има актуализация на бюджета. До тогава ще трябва да бъдат предприети голяма част мерките и политиките, начертани в плана за управление на управляващата коалиция, ако такъв бъде подписан.
БСП и ДБ бяха на различни позиции и за това каква да бъде разпределителната функция на бюджета. Левите искат разходите, които той разпределя да са около и над 40% от БВП, докато ДБ настояват да паднат до 34%. В крайна сметка се разбраха това да е величина, която при екстрена кризисна ситуация да може да се завиши, но законово да се предвиди как да се върнем в разумни рамки.
Минималната работна заплата
Неясно остава и дали догодина държавата ще вдигне минималната работна заплата. БСП настоя тя да стане 700 лв. и в бъдеще да се обвърже 45-50% от средната за страната. От думите на Асен Василев се разбра, че за 2022 г. размерът на минималата заплата ще бъде оставен да се договори между синдикати и работодатели, а от 2023 г. механизмът за определянето й ще се синхронизира с европейската директива - т.е. да бъде в диапазона 46-42% от средната.
От 1 януари пенсиите няма да са по-ниски от тазгодишните
Данъците
Данъците у нас не трябва да се променят, но трябва да започнат да събират. Това е виждането на първата политическа сила след последните избори - „Продължаваме промяната“. „Трябва да се водим от принципа, че държавата не е собственик на събраните пари. Ние сме само разпределители и имаме задължение тези пари да не бъдат откраднати някъде по пътя, както и да ги харчим все едно са наши. Затова приоритет номер едно е нулева корупция“, каза Кирил Петков. Според него умното харчене на публичните средства означава те да носят ясна възвръщаемост, ако искаме да постигнем по-голям икономически растеж.
Въвеждане на необлагаем минимум върху доходите на физическите лица
И трите политически сили БСП, ИТН и ДБ се обявиха за въвеждане на необлагаем минимум върху доходите на физическите лица от догодина в рамките на 500-550 лв. месечно, което означава около 50 лв. по-нисък авансов данък месечно. БСП предложи догодина това да се прилага само за семейства с деца, като преференцията за дете е 550 лв. месечно.
Запазване на подоходното облагане
„Да запазим подоходното облагане за 2022 г. без промени, като остане в сила данъчното облекчение от 4500 лв. за дете за доходите от 2021 г.“, настоя Асен Василев. Той припомни, че при преговорите в панела за социални политики са заложени вече мерки за подпомагане на семействата и бедните домакинства.
По-ниската ставка на ДДС за определени стоки и услуги
Всички се обявиха и за по-ниската ставка от 9% на ДДС за ресторантьорите, туроператорите, книгите и бебешките храни догодина. От БСП настояха към тях да се добавят лекарствата и основни храни, изброени в малката потребителства кошница, но мярката се подкрепи само от ИТН, които смятат, че трябва да се направи анализ за кои сектори намаленият налог ще доведе до изсветляване. „Да вървим наобратно на Европа, която премахва постепенно диференцираните ставки ДДС, не е разумно“, каза Асен Василев, който и друг път се е противопоставял на правене на социална политика през данъците.
В крайна сметка се реши догодина да се направи анализ на ДДС за диференциране на ставки и за обратно начисляване за определени стоки и евентуално да се приемат промени през следващи години.
Увеличаване на прага за регистрация на фирмите по закона за ДДС
Увеличаване на прага за регистрация на фирмите по закона за ДДС до 100 000 лв. при сегашните 50 000 лв. ще стане през 2023 г. и 160 000 лв. през 2024 г. С вдигане на прага ще се завиши контролът за предотвратяване на измамите с роенето на свързани фирми, с които се избягва достиганет на тавана на оборота за регистрация. Няма да се променят осигурителните вноски, въпреки че ДБ предлагаше ставката за втора пенсия в универсален фонд да се завиши от сегашните 5%, без да се променя общата осигурителна тежест.
Спор за размера на максималния осигурителния доход
Спор предизвика размерът на максималния осигурителния доход. БСП настоя той да се увеличи на 3600 лв. догодина От ИТН също искат да се качи до два-два пъти и половина от средната работна заплата за предходната година.
„Максималният осигурителен праг да бъде фиксиран като процент от средната работна заплата“, настоя ПП. „Нормално е прагът да расте пропорционално на ръста на средната заплата“, заяви Асен Василев, според който тази мярка няма да вкара скъпоплатените бизнеси в сивия сектор. И предложи съотношението на максималния осигурителен праг да е с коефициент 2.3 спрямо средната заплата от предходната година. При 1500 лв. средна заплата, това означава около 3 450 лв. таван на дохода за осигуряване, което е 15% увеличение и е съотносимо с увеличението на средната заплата, каза Василев.
От ДБ настояха да не се бърза с подобно решение и да се види как и кога ще излезем от ковид-кризата. „Осигуряването трябва да е до някакъв минимум, човек трябва сам да решава, доброволно дали да спестява и колко да спестява за старини“, посочи Георги Ганев от ДБ. От БСП контрираха, че се забравя, че с осигуровките се покриват текущите пенсии и приветстваха предложението на ПП.
„Искането на замразяването на максималния осигурителен праг поредна година е чист лобизъм“, заяви Василев. „Искате да преразпределяте от хората с по-високи доходи към тези, които не допринасят въобще към пенсионната система. Това е проблем“, реагира Георги Ганев.
От ИТН заявиха, че са склонни да направят този компромис с максималния осигурителен доход, за да се върви напред. За баланс бе договорено бъдещи промени в осигуряването да бъдат обвързани с действителния индивидуален принос на всеки, включително и въвеждането на индивидуални партиди в ДОО. И посочиха, че в работната група за пенсиите и социалната политика се се договорили до средата на 2022 г. да се направи подобен анализ.
Премахване на данък уикенд
И четирите политически партии настояха да се премахне данък уикенд, особено когато голяма част от фирмите са преминали към дистанционна работа в условията на пандемията. Ще бъде премахнат и данъка върху лихвите по депозитите и застрахователните продукти.
Бе решено да се направи преглед на различните ставки данък наследство, които според ИТН са прекалено високи, и да се приведат спрямо европейската практика. При акцизните ставки няма да има промени през следващите години - те остават на най-ниските нива в ЕС.
Завишен контрол
По предложение на Асен Василев бе договорено всеки месец в ДДС декларациите фирмите да подават информация за касовите си наличности и дали по фактурите има реално плащане. По думите на Василев така реално ще се хванат на по-ранен етап ДДС измамите. Освен това той прокара и забрана дивидентите да се изплащат на ръка - това трябва да става само по банков път. По този повод от ПП заявиха, че в новото Народното събрание ще спре раздаването на "безотчетни пари" в плик, имайки предвид парите за представителни разходи, които се дават на ръка на депутатите.
Банките да докладват на НАП всяко еднократно теглене на пари над законовия таван за кешови плащания от 10 000 лв., бе договорено на преговорите, отново по предложение на ПП. Първоначално Асен Василев предлагаше да се одобри банките да подават информация на НАП и за всеки превод в чужбина над 1 млн. лв., но после го оттегли това свое предложение, след като от другите участници в преговорите решиха, че няма смисъл от него.
Сред одобрените мерки за контрол върху разходването на публични средства са пълно въвеждане на електронни обществени поръчки и законови промени за регистрация и публичност на инхаус поръчките. Договорено бе въвеждане на центрове за споделени услуги в администрацията, които да премахнат дублиращите се функции и да доведат да оптимизиране на персонала. Бе поставена цел щатния броя на държавната администрация да се намали с 15%.
Новата власт ще направи пред 2022 г. и преглед на законодателството и структурите на регулаторите на финансовите пазари. Тук става дума за БНБ и КФН, както и българската фондова борса. По настояване на ДБ и ИТН ще се прави и одит на несъстоятелността на КТБ - дали законодателството и дейността на синдиците защитават кредиторите на фалиралата банка.
Еврозоната
И четирите политически сили подкрепят присъединяване на България към еврозоната, като преди това се проведе мащабна информационна кампания. ДБ настоя този процес да стане възможно най-бързо, като задължително бъде поет ангажимент дотогава да няма промяна на Валутния борд в България, пише „Сега“.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
ДБ нямат място на такива преговори, пък и те се интересуват само от себе си!