Преговорите: 1.5% от БВП за културата, но ако има пари

08:32, 26 ное 21 / Политика 25 979 Шрифт:
Цветилена Симеонова

Рекорд поставиха вчерашните преговори за коалиционно правителство, водени от „Продължаваме промяната“ и излъчвани пряко онлайн. След като дебатите по тема Екология продължиха шест часа, почти толкова закръгли и разговорът за култура - и двата водени от Кирил Петков.

До 1.5 процента от БВП да отива за култура, но ако има пари“, бе заключението от многословната среща с участието на ПП, ДБ, ИТН и БСП. Не се каза откъде ще се осигурят тези средства, освен че пореден парламент ще съживява неслучилия се досега Закон за меценатството, както и дългоочакваното захранване на културния сектор с отчисления от хазарта. Две от четирите преговарящи партии бяха заложили в предизборните си програми 1% от БВП за културата, за същото призоваха във вчерашното си писмо и обединените творчески съюзи в България.

Политическите формации се съгласиха без особени противоречия за промени в нормативната база на Законите за авторското право, за радио и телевизия, за меценатството, за читалищата. Нямаше спорове и относно засилване на връзките между култура и образование, актуализация на мерките за подкрепа на културата в пандемия, създаване на регистър за самоосигуряващите се артисти (които пострадаха най-силно от пандемията), дигитализация на информационната база в сектора, минимална заплата и справедлива пенсия за артистите, стимулиране на копродукции и фестивали.

Четирите партии се обединиха и около изработването на цялостна 10-годишна културна стратегия, която да се изготви от немногобройна експертна група и да бъде в основата на всички желани законодателни реформи. Според някои тя трябва да е готова до февруари, други изразиха скептицизъм относно този срок.

Липсата на конкретика, засягаща работещите в културния сектор, не попречи да бъдат дискутирани най-разнообразни тези като ваучери за културно потребление на младежите (практика, заимствана от Франция и Италия) и развиване на извънкласните дейности (известни някога като кръжоци).

Повече спорове предизвикаха необходимите промени в Закона за културното наследство и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Част от преговарящите не бяха съгласни с дефиницията на ДБ за „декриминализирането“ на културата, касаеща както корупционните практики в различни области, така и откровено престъпни практики в сферата на иманярството и археологията и тяхното предложение за създаване на нарочна комисия за това. Любомир Каримански от ИТН опонира, че в прокуратурата има отдел, който се занимава с колекциите и злоупотребите с културно наследство и че „когато прокуратурата започне да работи както трябва с друг главен прокурор, всичко ще си дойде на мястото“. Кирил Петков благодари за тази бележка и добави: „Добре е да го напомним на публиката“.

Преговарящите не постигнаха съгласие относно отварянето на Закона за кино, приет от 44-ото НС, и създаването на устройствен правилник, чрез който той да функционира нормално. При приетата първоначално с ентусиазъм идея за приобщаването на ромите към училищата по изкуства се оказа спънка измислянето на нерасистка формулировка. Не се стигна до конкретни стъпки и в подкрепа на културния туризъм, за който споменаваха многократно участници от всички представени политически сили. Предложението да бъде запазено 9% ДДС върху книгите, прието като облекчаваща мярка в коронакризата, не бе одобрено като постоянна ставка. Кирил Петков настоя, че „Продължаваме промяната“ се отнася предпазливо към промени в данъчната система и въпросът трябва да се обсъди допълнително, пише „Сега“.

Проблем пред разговорите по същество се оказа липсата на компетентност у самите преговарящи по отделните повдигнати теми - било за статута на читалищата, спецификите на киноиндустрията, симфоничните оркестри или стимулите за излъчване на българска музика. В последната тема блесна Ицо Хазарта, който подкрепи идеята да има стимули за излъчването на повече българска музика, която според него трябвало да бъде ... народна. Неколкократно различните политически субекти предлагаха създаването на програми или дирекции, каквито всъщност вече има.

Вече лансираната от ПП идея за превръщане на неизползваните пространство от галериите в „хъбове“, работилници и средища бе харесана, а към нея Кирил Петков добави и друг принос към темата - увеличаване на посещаемостта чрез лансиране на млади творци (всеки от тях щял да доведе по 50-100 роднини и приятели, които да видят творбите му).

Имаше и други по-ексцентрични хрумвания, които не бяха приети единодушно - като например предложението на БСП за създаването на Закон за българския език или идеята на „Има такъв народ“ БНТ и БНР да имат обща администрация, така че по-голяма част от бюджетните им средства да се инвестират в съдържание.

Най-ясно структурирана програма предложиха от ДБ, които наблегнаха на децентрализацията на структурите, както и на изваждането на Национален фонд „Култура“ и НИНКН изпод шапката на Министерство на културата и превръщането им в прозрачни публични агенции. Последните да бъдат подложени на допълнително обсъждане, се реши на срещата. 

Водещият преговорите Кирил Петков обобщи, че парите трябва да следват качеството, за да няма култура тип осмиваната във филма „Мисия Лондон“. Той уточни, че за него качество е, когато цялата зала става на крака да аплодира изпълнителя.

Той не пропусна да подчертае, че „предприемачеството в културата не трябва да е табу“ и че не може да се разчита само на държавно финансиране, не пропускайки за пореден път да посочи любимия си пример в тази област - Кристо. ЮТрябва да увеличим бюджета, но и да насърчаваме предприемчивостта“, заключи той.

Петков даде да се разбере, че той и партията му имат отношение и към паметниците на културата. „Всяка една стара къща, дори в София, когато е унищожена и заменена с лъскава нова сграда, това е загуба завинаги. Мен ме боли за всяка загубена стара къща“, каза съпредседателят на ПП.

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Анонимен 14:01, 26 ное 21

Пари по принцип има, но корупцията е като в третия райх, а теориите по които сме принуждавани да работим са откровен империализъм и доста често - натурален фашизъм. Не мен лично, ми спряха няколко проекта с откровенни лъжи. В катуните лъжат по-малко, а иде реч за институции, които стопанисват културата.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама