ЦИК вече излезе с окончателните резултати от президентския вот. Победител обаче все още нямаме, а губещите са много.
Съвсем очаквано досегашният държавен глава Румен Радев поведе с голяма преднина пред претендентите си. Той получи 49,41% от гласовете на избирателите. Но нежеланието на повече от 2 млн. и 600 хил. българи да гласуват, от общо 6,5 млн. с право на глас, му отне победата още на първи тур. Затова той се изправя на балотаж тази седмица срещу подкрепения от ГЕРБ кандидат Анастас Герджиков. За него вота си дадоха 22,82%. Повторното гласуване тази неделя обаче ще бъде в ущърб не само за него, а и за народа ни. Защото ще трябва пак да се пръсне една значителна сума държавни пари.
Въпреки това победата на Александър Покришкин над Аристотел, както съвсем точно Кеворк Кеворкян оприличи Румен Радев и Анастас Герджиков, изглежда почти предизвестена. Освен, ако не станем свидетели на пълен обрат. А това не би било никак изненадващо, защото блудкавата, скучна, без смислени дебати и сблъсък на идеи надпревара, до последно изглеждаше като състезание с един кон. Макар тази година да се включиха в битката за „Дондуков“ 2 най-голям брой кандидат-президентски двойки от 1992 година досега - 23. Но на какво се дължи поредното стремглаво повеждане към върха от страна на Радев и защо толкова много знакови претенденти потънаха дълбоко в изборния ден?
Радев е на върха, но ще се задържи ли?
До момента всеки ход на Румен Радев изглеждаше сякаш е добре замислен, изграден и преначертан, което работеше единствено в негова полза, като една добре смазана машина.
Той умело използваше конституционното си право да упражнява задълженията си по време на кампания като действащ президент. Дните до вота за него не се отличаваха много от 5-годишното му управление. По този начин успя да избяга от кресливия тон на своите опоненти, а медийните му изяви бяха само чрез брифинги. Така Радев остана достъпен до народа, но без да навлиза в кръстосани битки. Спаси се от дебат, за да може да използва последния си коз в точното време - броени дни преди балотажа. Беше ясно, че ще се стигне до втори тур на вота, заради ниската избирателна активност. И Радев го предвиди. Насрочи така дългоочаквания дебат едва когато прецени, че е необходимо и с когото той избра за достойно. На практика Радев дирижира нещата по негова муза и вкус, без да се съобразява с никого.
Но макар всичко дотук да изглеждаше като една добре изрепетирана композиция, ексцесиите на БСП очевидно не бяха предвидени. А това няма как да не се отрази на вота. Особено, след като вицепрезидентът му Илияна Йотова е член на левицата. Именно тя през 2016 г., по време на кампанията им за президентската надпревара, на национално съвещание на БСП, размаха пръст към Радев, като го предупреди, че „и най-малкото движение от Ваша страна срещу тази партия няма да ви бъде простено!“.
Не бива да забравяме обаче, че освен левицата, зад него стоят най-много и най-разноцветни партии и коалиции. А това, както се видя от първия тур, е оказало своето влияние върху гласоподавателите. Освен това единствено той от кандидат-президентите бе припознат от миналогодишния протест като символ на борбата с мутрите и корупцията. За което до голяма степен неволно допринесе и прокуратурата, която нахлу в президентската институция.
НEчовекът на ГЕРБ стигна до второто място, благодарение на ГЕРБ
За разлика от него опонентът му Анастас Герджиков от самото начало на кампанията изглеждаше не на мястото си. Първоначално той подходи възпитано, ерудирано и умерено, с което се отличи ярко от обичайното поведение на ГЕРБ, които го издигнаха. Прекаленият му стремеж да се изтъкне като обединител на нацията на всяка цена обаче му изигра лоша шега, защото започна да губи своята индивидуалност. Ето защо и много политолози го нарекоха безхарактерен, поради простата причина, че така и не зае категорична позиция по нито една от важните теми за обществото. В същото време, макар да твърди, че е независим, не успя да даде и един смислен коментар относно разкритията около подкрепилата го партия или нейния лидер Бойко Борисов.
За капак, към края на кампанията, той влезе и в неговия тон, като започна да ползва осново анти-Радев реторика в изказванията си. И това не му помогна. Затова бе припознат главно от електората на ГЕРБ.
Турция подбутна Карадайъ
Несъмнено най-голямата изненада на президентския вот бе именно високата подкрепа, която получи лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ (11,57%), който е етнически турчин. А това е прецедент за президентските избори в България.
Макар да не блесна със своята кампания и изтъркана реторика, сравнително високият му вот, се дължи на добре обмислена стратегия. Още лятото той и членове на партията му гостуваха на турския президент Реджеп Ердоган, което беше ясен знак, че той търси подкрепа от южната ни съседка. И очевидно я получи. Именно Карадайъ има най-висока подкрепа от вота в чужбина.
За това допринесе и гласуваната поправка в 45-от Народно събрание, която наложи отпадането на ограниченията за секции за страни извън ЕС.
Антиваксър на хоризонта
Забравеният от обществото Костадин Костадинов също изплува над знакови политически фигури, с подкрепа от 3,93%. Това до голяма степен се дължи на факта, че голяма част от симпатизантите на патриотичните формации този път не припознаха техните лидери, поради обвързаността им преди време с бившите управляващи от ГЕРБ.
А анитивакъсрската реторика, която поддържа Костадинов, със сигурност е песен за ушите на огромна част от населението ни, което се противи на мерките, коронавируса и ваксините.
Кампания му пък със сигурност ще я запомним с агресивното поведение на симпатизантите на неговата партия. Те се опитаха да упражнят насилие срещу служебния министър на образованието Николай Денков. В ден, в който се обсъдиха новите мерки.
Падението на Панов
Ако имаше наръчник какво не се прави по време на кампания, то Лозан Панов щеше да е изпълнил всяка буква в него. Дори по-стриктно от написаното в Конституцията. Още в първите си медийни изяви, след като бе издигнат за президент, той нападна Румен Радев, за това, че е подписал указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, след повторното му избиране от ВСС. Макар според Конституцията държавният глава да няма правото да не подписва указа, след като веднъж го е върнал. А той, като юрист, би трябвало много добре да го знае.
Панов упорито се бе устремил да критикува единствено действащия президент, вместо конкурентите си, издигнати от ГЕРБ и ДПС. Въпреки че именно тези две партии са допринесли до голяма степен за изграждането на сегашната съдебна система. А уж неговата основна цел бе да има съдебна реформа.
Това бе и една от основните причини, поради които „Демократична България“ го подкрепиха. Но на самия финал на кампанията, той просто реши да обърне масата и да се скара с единствената партия, която застана зад него.
Като добавим и думите му, че Радев трябвало да направи правителство на всяка цена, дори с ГЕРБ и ДПС, цялостната картина зад неговата философия започва съвсем да се размива. Уж се бори срещу статуквото и последиците от него, а пък е готов на всичко, за да се докопа да президентския пост. След всичко това не е никак изненадващ неговият тотален провал на изборите. Той получи едва 3,68% подкрепа, което го постави след Мустафа Карадайъ и Костадин Костадинов.
Извиненията към гражданите на част от членовете на „Правосъдие за всеки“, за това, че са го издигнали за президент и признанията за неговото отношение към тях, меко казано го закопаха толкова дълбоко, че да няма шанс за победа, дори и след 5 години. Дали зад цялата тази каша стои неговата пиарка, както твърдят от инициативния му комитет, или жена му, за която е известно сред обществото, че е твърде властна. Но едно е ясно, така не се прави кампания! Не и ако целта е победа!
Съвсем не на шега Луна отвя патриотите
Останалите кандидати успяха да привлекат към себе си под 1% от избирателите. Макар Ванга да не позна, че руса жена ке оправи държавата, изненадващо фолкдивата Луна успя да надмине претендентите на патриотичните формации ВМРО, НФСБ, „Атака“ и „Воля“. Нещо повече, със своите 0,81%, тя събра повече гласове от лидерите на НФСБ и „Воля“, взети заедно. Чрез своето шоу и призиви за лустрация на всички от ДС, тя постигна целта си - да задържи медийното внимание върху себе си, за да не бъде напълно забравена от обществото.
Останалите жени, които се кандидатираха за президент пък останаха в дъното на класацията. Като за две от тях народът дори не разбра как изглеждат, камо ли за какво се борят.
Президентската битка не е лека, но не е и за всеки. Много от кандидатите се впуснаха в нея, без да са наясно колко важна и отговорна е ролята на държавния глава. Затова и загубиха срамно. Собствената равносметка за тях е от ключово значение преди всеки следващ ход.
А пред двамата оцелели предстои двубой, който ще е по-труден от първия тур. Победата е от ключово значение и ще преначертае съдбата не само на президентството, но и на бъдещото правителство.
Купуването и продаването на гласове са престъпления!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар