Бизнес ли са за общината графитите?

Спомняте ли си проблема с бездомните кучета в София в миналото? Не че той е разрешен изцяло, но определено не е това, което беше преди 15 години например. Софийска легенда гласи, че дълго време той съвсем умишлено не е бил решаван, а се е работило на парче, без воля за справяне веднъж завинаги, поради една проста причина. Докато има бездомни кучета ще има и поток на пари към структурите на общината, които трябва да се „борят“ със заличаването на проблема. И така дълги години общината на хартия се е борила с бездомните кучета, някои са били кастрирани, други закарвани в приюти, но винаги е била оставяна дадена популация, за да е сигурно, че и догодина ще има средства и работа за ОП „Екоравновесие“.

Идентичен ли е случаят с градските графити по фасадите на сградите (а и не само), които вече поне 20 години загрозяват градската среда и огромна част от блоковете в центъра? Представлява ли наличието на грозните графити „бизнес“ за общината и възможно ли е тяхното продължаващо съществуване да е в името на усвояване на средства за тяхното почистване? В против случай говорим отново и отново за безсилие, липса на воля и действия за ограничаване на проблема, както и за поредното безхаберие и нежелание градът ни да бъде по-приветливо място.

Периодично общината организира инициативи и акции, като се заема с почистване на графити на знакови места и фасади на жилищни блокове, обикновено в централните части. Специално внимание се отделя на нецензурирани надписи с агресивно съдържание, такива подтикващи към насилие и използващи език на омразата. Въпреки това свастики, расистки, ксенофобски и други подобни драсканици продължават да „красят“ столицата на всевъзможни локации.

През годините е имало и фрапиращи случаи, като например драсканици по църквата „Св. Седмочисленици“, НДК, барелефа на Г. С. Раковски, Дом-паметника на военноинвалидите и още редица други обекти.

Почистването само по себе си не решава проблема. Причината е, че всяка почистена фасада на сграда всъщност се превръща в едно „чисто платно“ за още драсканици и в привлекателно място за нови графити. Това още веднъж навява на мисълта, че почистването на графити си е един безкраен „бизнес модел“ за Столична община. Решението следователно трябва да се търси чрез преследване на драскачите, налагане на глоби и други ефективни мерки (за тях по-долу в текста), които да ограничат съсипващата града мода на графитите.

Глобите за драскане по фасади в София варират между 100 лв. и 5000 лв., като за да бъде наложена извършителят трябва да бъде заловен на място, което на практика означава чист късмет. За това отговаря Столичният инспекторат, чийто нов директор е скандалният полицейски шеф Ивайло Иванов. Относно почистването проблем представлява собствеността, тъй като общината няма право да чисти частна собственост, а само публични площи.

Тук е моментът да направим уговорката, че в огромната си част мащабните регламентирани графити проекти са достойни за уважение. Става дума за изпълнения като тези на фасадата на СМГ, в Столичния зоопарк, колоните под моста на влюбените, изображения на национални герои и събития, както и същински произведения на изкуствата като тези на Nassimo, които покриват цели градски фасади, носят послание, направени са с естетическо чувство и изобщо придават добавена стойност на градската среда.

Смятаме обаче за огромен проблем всички нерегламентирани обикновени драсканици, т. нар. тагове и други словесни изпълнения с претенцията за изкуство и социален протест, които твърде често са дело на представители на ъндърграунд средите, на обикновени маргинали и на хора, чийто принос за обществото е абсолютно негативен.

Елементарни и интелигентни решения на проблема с драсканиците има, макар и частични, а за да ги намерим просто трябва да погледнем на Запад, разбира се. На Запад също проблемът далеч не е решен, в САЩ например годишните разходи от почистване на щетите от графити се изчисляват на около 12 млрд. долара. Въпреки това измеренията на проблема не са нищо сравнимо с центъра на София, който е тотално обезобразен от графити (драсканици), както и други части на града.

От опита на развитите градове намираме няколко подхода за справяне с проблема: обособяване на специални места за градско изкуство, на които всеки художник или обикновен драскач да може да упражнява нуждата си за изразяване. Такива места и в София не липсват, но очевидно те не са достатъчно или не биват ефективно промотирани сред общностите на градските артисти. Или пък артистите просто нямат адекватен стимул да предпочетат обособената за графити зона.

Стимули, логично, се поставят посредством глоби и наказания, вариращи спрямо мащаба на деянието и неговата локация. За да бъдат пък те наложени, градът се нуждае от адекватна полиция и правораздаване, както и от засилено видеонаблюдение и ефективно преследване на драскачите, които рушат градската среда. На места съществуват и публични бази данни с графити рисунки, където се събират инициалите, почерка и „произведенията“ на най-известните драскачи и банди. Този метод за момента се проявява като изключително ефективен начин за борба с графитите, който освен че включва гражданското общество и участие в борбата с проблема, води и до сериозно ограничаване на разходите, които общината и държавата трябва да отделя за заличаване на грозните рисунки и тагове.

Още един вариант е използването на специални бои и химични продукти за третиране на стените, които да улесняват евентуалното премахването на графитите, но този подход освен, че е по-скъп носи и други проблеми със себе си.

В София ужким има видеонаблюдение за милиони, ужким се поставят глоби на лица, които вандализират средата чрез графити, но в крайна сметка ситуацията далеч не изглежда да се подобрява, а точно обратното. Ако пък съществува база данни на известните „артисти“, то вероятно тя си остава полицейска тайна, вместо да бъде търсено съдействие от гражданите за нейното попълване и разширяване.

В София вече са провеждани кампании против графитите, предимно от медиите и гражданското общество. Общинското участие изглежда спорадично, а плодовете от това берем всички ние със замърсената градска среда, която подтиска и придава на града ни вид на европейско гето.

За повечето консервативни хора графитите си остават обикновен вандализъм, който неимоверно загрозява градската среда и създава чувство на потиснатост с криминален привкус. Според редица проучвания на местата с графити има по-голям шанс от извършването на престъпления, или поне можем да говорим за ясна корелация между зоните с графити и престъпленията в района.

Една от най-интересните теории за състоянието на градската среда – теорията на счупените прозорци – говори за абсолютно същото, както и допълва с важни нюанси. Теорията гласи, че когато обществото пропусне да адресира малките нарушения на реда, дребното хулиганство, замърсяването на средата в малки мащаби и развие търпимост към тези неща, то мащабите на нарушенията стават все по-големи, средата все по-лоша, влиза се в омагьосан кръг и в крайна сметка се стига до извършването на сериозни нарушения и престъпления, поради чувството за безнаказаност. С други думи, теория, която перфектно описва състоянието на средата в България, но това е друг въпрос.

Изводът: колкото повече графити – толкова повече графити. Колкото повече вандализъм на градските фасади, толкова по-голям шанс от извършването на други престъпления и от още повече графити. Според същата теория, органите на реда имат стимул да преследват малки и дребни по мащаб нарушения и вандализъм (в случая правенето на графити), за да ограничат извършването на големи престъпления.

Колкото повече толеранс и обществена пасивност по темата, толкова повече графити и грозна градска среда ни очаква.

Дали графитите са вандализъм или изкуство е вероятно въпрос на гледна точка и на това по какво съдим. Но как може да бъде изкуство нещо, което подтиска, има доказани криминални ефекти, забранено е по закон и среща масово обществено неодобрение? Да не говорим, че обикновените драскачи петнят името на тези, които са истински художници със спрей в ръка. Няма ли те да направят нещо по въпроса и да надигнат глас? Ако не – ще се намери кой да го направи вместо тях. От „Философия за София“ се ангажираме активно с казуса с едно от най-грозните неща в града ни – драсканиците, наречени графити.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!