Радикалите от двете страни на барикадата

11:00, 05 ное 21 / Общество 25 1249 Шрифт:
Симеон  Иванов

В зрелите общества концепцията за консенсус не е просто клише и изтъркана фраза, а реално приложим принцип, върху чиито основи са изградени те. Логично от зрелостта на дадено общество до голяма степен зависи и нивото на неговото развитие и благосъстояние. Поредният епизод на сблъсъка между псевдо-традиционалисти и псевдо-активисти на ЛГБТИ общността разкрива нивото на разцепление, което сме постигнали в това отношение. Защо и пред двете групи поставям „псевдо“? Защото в името на обективността трябва да признаем, че участниците в описаните по-долу случаи реално работят против интересите на общностите, към които заявяват, че принадлежат и против идеите, за които заявяват, че се борят. Да видим защо.

Боян Расате – новият най-добър приятел на ЛГБТИ общността

Ноторно известни станаха вандализмът и варварството на Боян Расате и група негови сподвижници, които атакуваха и изпочупиха ЛГБТИ център и удариха жена, а в последствие кандидат-президентът бе арестуван на излизане от БНТ. Впрочем му бяха дадени извънредно много възможности за медийни изяви, което е абсолютно неуместно и фрапантна грешка от страна на големите медии. От момента на деянието в ЛГБТИ центъра единственото достойно място за него бе пейката в ареста, но вместо това бе поканен да посети студиата на Нова телевизия и БНТ, но това е друг въпрос.

Осъзнавайки или не, с действията си Боян Расате всъщност се превръща в най-добрия приятел на ЛГБТИ общността и най-големия враг на традиционалистите. Не за друго, а защото действията му стават красноречив повод и показват реалната нужда членовете на сексуалните малцинства да бъдат защитени от посегателства и то чрез закон. Следващият път, когато някой надигне глас, че сексуалните малцинства у нас не се нуждаят от допълнителна защита и не са репресирани, погромът, извършен от Боян Расате, ще му бъде любезно припомнен.

Жертвата, която присъстващите в ЛГБТИ центъра са понесли днес, ще бъде основа на тяхната победа утре, а за това могат да благодарят именно на псевдонационалиста.

Сам по себе си актът на Расате и сподвижниците му е толкова контрапродуктивен, че е редно да се замислим, дали той буквално не е нает да проведе една абсурдна хулиганска акция, която в последствие да бъде използвана от ЛГБТИ общността в борба за каузите им. Ако ли не, значи мисловният процес на Боян Расате и логическото му мислене страдат сериозно. Или е обикновен хулиган.

Междувременно щетите, които Боян Расате нанася на патриотичната, националистична и традиционалистка общности са неимоверни. Хора като него по принцип нямат никакво място в тези общности и далеч не са припознавани сред истинските им представители. За съжаление обаче, волно или неволно, той бива причисляван и асоцииран именно към тези групи, въпреки че обективно погледнато не е нито патриот, нито националист, нито традиционалист, а обикновен радикал с видимо сериозни проблеми и фашистки наклонности. Същевременно действията му нанасят непоправим белег и върху борбата на истинските и умерени традиционалисти в защитата им за идеята за традиционното семейство и други каузи, които поддържат.

По начало патриотизмът и национализмът в чистата си форма не биха имали проблем със сексуалните малцинства. Фашизмът обаче има и историята на гоненията в нацистка Германия над хомосексуалните го показва. Хубаво е поддръжниците на патриотичната и националистична линия да се замислят сериозно дали наистина представителите на сексуалните малцинства са проблем за тях, по какъв начин бъркат преследването на идеалите им и дали не е редно да насочат енергията си другаде.

Но нека просто кажем, че Боян Расате е срам за българската държава и общество и да се насочим към проблема от другата страна на дъгата.

Радикализмът също работи против интересите на ЛГБТИ общността

Тези дни в социалните мрежи беше разпространен клип от събитие на ЛГБТИ общността, на който под съпроводите на анти-фашистка музика момиче извършва „ритуални“ поругателства над снимки на ген. Христо Луков, Красимир Каракачанов и Кристиян Шкварек – снимките им биват късани, мачкани, бодени с нож, заливани с червена течност, а момичето показва жестове, наподобяващи заплаха за убийство. Проблемът с подобни прояви, мисля, че също е ясен. Същевременно такива прояви са несъвместими с идейния генезис на ЛГБТИ движението и борбата за равни права, както и представляват тотално отклонение от целите, които се предполага, че сексуалните малцинства преследват.

Можем да оправдаем действията на момичето на клипа и всички ръкопляскащи във възторг участници на събитието, с това, че те се възприемат като, а и до голяма степен са, маргинализирани, стигматизирани и тикнати в ъгъла на обществото. От социологическа гледна точка това води до радикализация, каквато те видимо показват на кадрите. Въпреки че можем да ги оправдаем на тази база, по никакъв начин не можем и не бива да толерираме тяхното поведение.

В този „труден момент“ за традиционалистите, защитниците на традиционното семейство и анти-ЛГБТИ настроените активисти, въпросният клип е повече от добре дошъл и логично бива разпространяван активно.

Поради дълбоки причини, които не са обект на този текст, ЛГБТИ движението също бива превзето и водено от своите радикални последователи, чиито действия генерират повече истерия и обществено неодобрение, отколкото реални подобрения на средата им на живот и обществените възприятия към тях. Въпросният клип разкрива именно тази писклива крайност, която дразни и отблъсква множество граждани от идеите на ЛГБТИ движението.

Традиционалисти vs. ЛГБТИ: къде ще му се види краят и как да тушираме напрежението?

Трябва да се научим да живеем в мир помежду си, но за целта и двете обществени групи се нуждаят от разумни, умерени и здраво стъпили на земята лидери, които не на последно място познават народопсихологията ни. Хора с демократично мислене и умението да представляват и защитават идеите на своите общности, търсейки баланса в обществото. За момента този тип хора и в двете общности или странят от движенията, или остават маргинализирани в зова за истерия.

Консенсус обаче може да бъде постигнат. На първо място, на сексуалните малцинства в действителност трябва да бъде предоставена защита чрез закон. Хомосексуалните двойки трябва да могат да ползват привилегиите на съвместно съжителство и партньорство, които хетеросексуалните имат понастоящем. От административна гледна точка, трябва да спрем да си затваряме очите и да се правим, че тези хора не съществуват. Не че те не намират своите начин да заобиколят институционалната дискриминация, но в името на обществената зрялост е редно да бъдат третирани поравно с всички други граждани.

Въпросите с хомосексуалните бракове и осиновяването на деца от хомосексуални двойки могат да бъдат подложени на национален референдум, а въпросите свързани с изучаването на различната сексуалност в училище могат да бъдат подложени на същински обществен дебат, на база който да се реши какво, дали и под каква форма да бъде включено в обучението на децата.

Но пак ще кажа, че за да се случат тези неща по установения демократичен и цивилизован ред, без извиването на ръце и външен натиск, се нуждаем от далновидни лидери от двете страни на барикадата. В противен случай всичко остава загубено в истерията, а изходът е покачващо се напрежение, разсейване и разпръсване на обществената енергия в погрешна посока, както и поредния разлом в обществото ни, който впрочем, сякаш вече е факт. Изпускаме поредната възможност да решим проблемите и разделителните си линии по лесния начин.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама