Служебното правителство обсъжда три дати за затваряне на въглищните централи - през 2035 г., 2038 г. или 2040 г. Tова съобщи в интервю за БНР министърът на енергетиката Андрей Живков.
Записването на крайна дата за окончателното прекратяване на работата на централите на въглища е твърдо изискване на Европейската комисия, за да бъде одобрен планът за възстановяване и устойчивост, по който България очаква да получи 12.6 млрд. лв. за борба с последиците от Covid кризата.
В петък вечерта пред „Панорама“ вицепремиерът Атанас Пеканов посочи, че най-вероятната дата за закриване ще бъде 2035 г., като ще бъде предвидена и известна възможност за удължаване на срока с няколко години. Пеканов препотвърди намерението си да прати официално плана в Брюксел до 15 октомври тази година.
До две седмици изпращаме в Брюксел Плана за възстановяване
2035 г. е и официалното предложение на Асоциацията на индустриалния капитал в България, която смята, че тази дата е изпълнима, при положение че се разработи план за включване на заместващи мощности, пише Mediapool.
"Проблемът с бъдещето на въглищните региони е социален, при евентуално затваряне на централите и мините трябва да дадем позитивен сигнал за бъдещето на хората, заети в тези сектори... Досега по този въпрос не е работено и никаква стратегия не е разработвана. Това е нещо, което служебното правителство започна да разработва. Стартът е с обявяването на три възможни дати за затваряне на въглищното производство, които трябва да минат през одобрението на парламента. Това са 2035, 2038, 2040 година", каза Живков пред националното радио.
Радев ще се бори въглищните централи да работят и след 2036 г.
За цената на тока и газа
Министърът коментира и актуалната тема с цените в енергетиката, като заяви, че облекчаване на цената на газа най-вероятно ще има чак през второто тримесечие на 2022 г.
"Хранилището в Чирен е пълно около 70%. Прогнозите на анализаторите са, че цените ще останат високи, едва през втората четвърт на 2022 година ще настъпи успокоение на цените на газа. Зависи и каква ще е зимата... В България нямаме дефицит на електрическа енергия и такъв не се очертава", каза Живков.
Избори под „високо напрежение“: Кой е виновен за скока на тока?
"Нещата и в енергетиката се движат от основния принцип на свободния пазар - цените се определят от търсенето и предлагането. В Европа търсенето на газ е огромно вследствие на възстановяване на икономиките след Covid-19, темповете бяха неочаквани и това предполага повишено търсене на енергийни носители. Азиатските пазари също се възстановяват и работят на пълни обороти. В Европа се получи дефицит на природен газ. Големите доставчици пренасочиха доставките към азиатските пазари, които са огромни консуматори. В Европа хранилищата останаха по-малко пълни. Предвид идващата зима, за която се очаква, че ще е студена, цените също се повишават. Борсите отразяват настройката на клиентите и заради притесненията, че природният газ няма да стигне, цените се вдигат непрекъснато", обясни министърът.
По думите му най-потърпевши от резкия скок на цените на тока са малките и средните предприятия. "Битовите потребители у нас са на регулиран пазар и това ги защитава от удара на високите цени", каза Живков, като припомни, че до Нова година няма да има промени в цената на тока за битовите потребители.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар