Коментар на Валери Запрянов в първия брой на седмичното списание „Тема“. Написаното е от преди 20 години, а днес ни звучи толкова познато.
Цар Фердинанд е колекционирал часовници. Цар Борис III наследил хобито му. Днес Симеон II колекционира време. Трети месец народът гледа спрелия държавен часовник и чака главният часовникар да подреди зъбчатите колелца, да смаже механизма и да курдиса пружината. Чака и надава ухо към „Дондуков“ 2.
Стопанинът мълчи.
От работилницата се носи единствено скърцане. Старите чаркове се заменят с нови. Скръц-ц, медиите се впускат в преследване на житието-битието на анонимни хора, определени да движат държавата. Колко са модерни, как обичат жените си или какви ненагледни ергени са … Следва тишина до появата на новия чарк.
В мълчанието информациите са заменени с инсинуации. „Редови ендесевейци“, назначени за депутати, проявяват осведоменост и прогнозират. Думите им се анализират и разтягат до скъсване. А онези, от които чакаме решения, говорят само в минало време. Имало корупция. Знаем. Предшествениците им източвали държавата. И това знаем.
Не знам само, след като са крали, защо си пият кафето в клуба на народния представител, а не упражняват народополезен труд в 4-ти отряд. Не знаем също как некорумпираните им правоприемници ще останат чисти. Какъв ще бъде механизмът, който да не назначава ракиен търговец за областен управител, само защото е съпруг на напориста депутатка. Или сладкар за шеф на агенция. Как се създава работеща администрация, в която атестат да не бъде „другарче от махалата“, „съвипускник“ или „съдружник“. Лоялността на държавния чиновник е задължително условие, но трябва ли да се заменя с лична бодигардска преданост? А как се да обяснят оценките, давани от вицепремиер за новопокръстени държавници, от „Тя е най-честният човек, когото познавам“ до „Той е гордост за всяка една държава“? … Може би единствено като носталгия по неизживяна пионерска младост.
Едва ли ще получим отговор на тези въпроси. Пък и те не са от жизнена важност и опират само до моралното измерение на „преоблечения Илия“ и до късмета на народа, който все си избира котка в чувал.
Важният въпрос е какво ще направи правителството следващия месец, след три или след година. Към какво сме тръгнали? И каква е цената? Колко пари ще получава пенсионерът и за какво ще му стигнат? Как ще се намери работа за безработния? Каква ще бъде сигурността за инвеститора? Каква ще бъде гаранцията, че законите няма да се сменяват като носни кърпи?
Засега единствено се разбра, че новото време идва с нови цени, а 2500 чиновници ще ги посрещнат пред бюрата по труда.
Скоро ще се навършат 100-те дни, но никой не си отваря устата да каже кога най-после това правителство ще излезе с икономическа програма. Нали в него Симеон събра икономическите гении на великденското поколение, които обещаха да превърнат държавата в успешна фирма за 800 дни.
Часовникът е спрял.
От време на време се показва само кукувичката. Но вместо да отброява часовете заявява, че още не му е дошло времето.
Сега народът чака времето. Той е търпелив и все си дочаква някакви освободители. Президентът чака подкрепа. СДС чака конференция. БСП чака народна монархия. ДПС чака българите в някои области на научат турски. В чакалнята не остана свободно място.
И като не вижда да се движат стрелките, народът се върна към туршиите.
„Тема“ е седмично списание за обществено-политически теми, издавано в периода от 2000 г. до 2015 г. Главен редактор е Валери Запрянов.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар