Представата на хората за планетите е неизбежно свързана с това, че са подобни на топки. Още древните гърци са стигнали до извода, че Земята е със сферична форма, подобно на Слънцето. В днешно време едва ли има човек, който да смята, че Земята е плоска, твърдение, което в миналото е било силно отстоявано. Повечето от нас, без съмнение, знаем, че нашата планета, подобно на всички останали, е кръгла. Но защо космическите тела са се образували точно с тази форма? Причината за това е в гравитацията.
Гравитацията е природно явление, което води до взаимодействие между всички обекти, които притежават маса и енергия. На нашата планета земната гравитация придава тегло на физическите обекти (т.е. всеки предмет се привлича към центъра на Земята), а пък лунната гравитация е причината за приливите и отливите. Първите звезди във Вселената са образувани от гравитационното привличане на първоначална газообразна материя. Тези звезди се групират в галактики, следвайки закона на Исак Нютон за всеобщо привличане (гравитацията е сила, която привлича две тела едно към друго и е пропорционална на произведението от техните маси и обратно пропорционална на квадрата на разстояние между тях). С други думи гравитацията формира едромащабните структури във Вселената. Въпреки неограничения обхват на силата, ефектът ѝ намалява с отдалечаване на отделните обекти.
Разкриха тайната на северното сияние
Най-точното описание на този феномен е представено в теорията на относителността на Алберт Айнщайн, публикувана през 1915 г. Немският учен разглежда гравитацията не като сила, а като последица от изкривяване на пространство-времето, резултат от неравномерното разпределение на масата. Пример за това е черната дупка, която след поглъщане не може да бъде напусната от нищо, дори и от светлина.
От четирите фундаментални взаимодействия между елементарните частици и телата, които те изграждат, гравитацията е най-слабото, в сравнение със силното (между нуклеоните в атомните ядра), електромагнитното (между обекти с електрически заряд) и слабото взаимодействие (между съставните частици на атомите). Т.е. гравитацията няма съществено влияние на нивото на субатомните (елементарни) частици. Въпреки това, тя е с преобладаващо взаимодействие при едромащабни явления и е причина за възникването, оформянето и траекториите на небесните тела.
7000 тона космически боклук кръжат в орбитата на Земята
Гравитацията е причината всяка планета да е с кръгла форма, а заради въртенето някои имат по-дебели от полюсите си екватори и поради това изглеждат сплескани. Подходящ пример е Земята. При въртенето на тялото по време на неговото образуване, масата се разпределя поравно във всички посоки, образуващи сфера. При по-бързо въртене, центробежната сила води до неравно разпределяне на масата, подобно на нашата планета, която е изпъкнала в областта на Екватора. Сатурн е още по-сплескана, защото се върти по-бързо от Земята. Небесните тела се различават, защото са образувани от различни химични елементи и при нееднакви условия.
Различни са и факторите, определящи въртенето на планетите, някои от които оказват влияние по време на формиране им. Ъгловият импулс (характеризира количеството ротационно движение) на едно тяло, може да бъде зададен от отделните ъглови импулси на отделните градивни елементи. Не само това, случайни силни въздействия могат непредсказуемо да променят позицията на оста на формиращото се тяло. Планетите от Слънчевата система правят пълна обиколка около оста си за различен период от време (т.нар. ден). На Земята и отнема един ден, докато на Венера са ѝ нужни 243 земни дни за пълно завъртане около оста си.
Планетите са кръгли, но не всички са с идеална сферична форма. Някои са по-изпъкнали при екватора си, но не съществуват небесни тела, които да са достатъчно сплескани за да може да бъдат определени като плоски.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар