Характерна българска черта е впускането в старите изтъркани клишета и сладостното им повтаряне с повод и без повод. То така е и по-лесно - като не разбираш нещо в разговора, обобщаваш с познатото ти вече клише и не се впускаш в излишни размисли и страсти. Още повече това важи за политическите теми. Негативното, презрително и иронично отношение към родната политика винаги е било на мода. А и така лековато тези клишета се носят от уста на уста, че в един момент започваш да ги използваш още преди да се замислиш какво искаш да кажеш.
„Българинът това, българинът онова“, „Това само в България може да се случи“, „Няма такава политика“, „Няма такъв народ“, …. „А бе, нема такава държава“. А, ако може и някой да ти ги припява тези клишета, ще е най-добре. Именно от тази характерна българска черта лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, чиято проектопартия първоначално се казваше именно „Няма такава държава“, се възползва съвсем умело. Използвайки добре познатите ни клишета, той малко по малко подготви българите за влизането си в политиката. Първоначално чрез шеги и изтъркани вицове от малкия екран, а после и с песента „Нѐма такава държава“ от 2013 г. Слави пророкува не само политическата развръзка години напред, но и собственото си падение.
Започвайки песента в ролята на будител, в началото на всеки куплет Слави Трифонов пее „Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?“. А след това разказва различни акценти от тогавашната политика обстановка чрез заиграване с намеци и препратки към конкретни лица или събития.
Началото на песента започва с осмиване на полицейските акции на ГДБОП от първия мандат на ГЕРБ. Тогава те започват много ударно да се борят с престъпността. В наши дни служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков също от ден първи започна с рокадите, а след това и с акциите срещу купения вот. Дали обаче Рашков ще пожъне по-голям успех във финализирането на акциите, предстои да разберем.
След това песента продължава с упреци и осмиване на журналистите.
„А пред кабинетите ги чакат журналистките -
Такива журналистки само да искате.
Още не са я качили във джипа,
А тя вече посяга и сваля му ципа...“
Негативното си отношение към журналистите Слави Трифонов демонстрира и сега с отбягването на интервюта и брифинги. Не пропуска да спомене и във всеки удобен момент своето презрение към тази професия, макар дълго време да е бил под шапката на една от водещите медии у нас. Сценаристите му и неосъществилият се кандидат за вътрешен министър и вицепремиер Петър Илиев демонстрират абсолютно същото неуважително поведение.
Вторият куплет продължава с темата за студентските протести от 2008 г.
„Колко данък ще вземат на народните будители?
Двама - трима студенти уморено протестират,
нямат шанс тук за тях,
най-добре да емигрират“
Повечето кадри, използвани в клипа на песента, са именно от тях. А причината за надигналото се недоволство е пребиването на второкурсника Стоян Балтов пред дискотека в Студентски град. Макар поводът за демонстрацията да е различен, те до голяма степен наподобяват на миналогодишните демонстрации - ожесточени сблъсъци между протестиращи и полиция, скандиранията за промяна и изгонване на мутрите от властта. И през 2008 г. и през 2020 г. младите са лицата на протеста.
Накрая пристъпва към родната политика като гръмко изпява: „Не ми говорете за закон и Конституция, в тая държава всичко е проституция“. Дори и да не иска да чуе за българската Конституция, ако иска да е част от политиката на страната ни, ще му се наложи. Именно днес той изправи двете институции - президентството и парламента в безизходна ситуация, оттегляйки мандата на партията си в последния момент преди да бъде гласуван и след издаден указ от държавния глава.
Песента продължава с арогантни, остри и нецензурни думи, с които реди в рими и ноти българските политици. Накрая завършва куплетът, който най-точно обрисува сегашната политическа обстановка:
„Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?
Или чакате да дойдат поредните спасители?
Колко пъти се повтаря старата история -
Изхвърляме единия, прегръщаме втория.
Някой знае ли как един милиционер,
Внезапно събужда се милионер?
И нали уж са нови, а пак са си същите.
Правят се на шефове, гледат мрачно, мръщят се.
Изведнъж става ясно, че са пълни с имоти
Изведнъж става ясно, че са пълни идиоти.
И какво да ги правим сега тия кавали
Щом така или иначе сме ги избрали?“
В ролята си на „поредния спасител“ Слави Трифонов и партията му дойдоха. Но както пее самият той старата история се повтаря и уж нови „партиите на промяната“ показаха, че не могат да изведат страната от поитическата криза. А „Има такъв народ“, също като ГЕРБ в началото, които влязоха в политиката като знак за ново начало, подведоха народа и вместо промяна им донесоха подмяна. С арогантното си поведение и налагането на еднолично управление, лидерът им иска безусловна подкрепа от партиите, които обижда. Грозното отношение на министрите му, както и на самия него, към журналистите, пък все повече започва да прилича на това на бившия премиер Бойко Борисов, от когото уж се опитват да спасят България.
И да се върнем на клишетата. С тях лесно може да се влияе на общество, което слуша чалга и вечер дреме на дивана, слушайки „будителя на промяната“ по ⅞ TV. Действията за обещаното „ново“ обаче липсват, а те с клишета не се постигат. Именно затова народът ще трябва наистина да се събуди и да прогледне, защото трети грандиозен провал на партията на Слави Трифонов ще е непосилен за цялата държава. Народът е казал: „В царството на слепите, едноокият е цар“. А Вие, уважаеми, зрители, все още ли спите?
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар