„Има такъв народ”: дяволът е в детайлите

12:30, 17 юли 21 / Новият парламент 25 2619 Шрифт:
Марая Цветкова

Вчера станахме свидетели на една дълга и ненавременна пресконференция на един неслучил се министър-председател и двама депутати от ИТН. Защо ни бяха поднесени тези мъчителни два часа е въпрос на интерпретация. За мен бе по-скоро принуда, отколкото добра воля. Ето какво ни показаха от ИТН.

Те знаят по-добре какви въпроси да задават

Прави впечатление, че Тошко Йорданов и Филип Станев сякаш разбират свободата на словото по доста странен начин. От една страна насърчават задаването на въпроси, от друга сами се вкарват в ролята на съдник на тези журналисти, като им раздават оценки така както за външния вид, така и за професионалните им качества и нивото на въпросите. На няколко пъти на журналистите им се подсказа, че не си вършат добре работата и накрая Тошко Йорданов реши да им изземе функцията. Независимо от това каква бе личната ви оценка за зададените въпроси, не той или други политици следва да ги дават. Тенденцията за харесване на едни и презрение към други просто води до обръщане на палачинката, където лошите стават добри и обратното. Съмнителен би бил ефектът за повишаване на качеството на журналистиката в България. Никой не следва да вменява, директно или не, че журналистите следва да се харесват на политиците. Гражданите и самите журналисти могат да си позволят критики и хвалебствия по адрес на журналистическата дейност.

Ти може да излезеш от шоуто, но шоуто не излиза от теб

Грешен тайминг и комуникация

На първо място, следва да се запитаме защо една такава пресконференция не се даде преди изборите, а проектокабинетът на Николай Василев бе представен по никое време- нито по време на кампанията, нито след обявяването на окончателните изборни резултати. „Бързата работа, срам за майстора“ е казал народът. Със сигурност едни предварителни заявки биха променили настроенията, но биха дали и яснота относно това какво ще се случва. От по-голямо значение обаче е това, че търсенето на подкрепа нямаше да бъде като извиване на ръце в чак толкова кратки срокове. И предвид факта, че отдавна има оплаквания относно комуникацията на партията, то бе редно сценаристите да си бяха взели поука. Интересно е как партия бъкаща от експерти не се допита до собствените си кадри аджеба как се водят политически преговори. Дори целта да е абсолютно подчинение на партньорите, политическият нюх изисква подготовка на почвата. Оплаквания в стил „Ама те ни казваха да правим кабинет, а сега не ни подкрепят“ говори за абсолютното неразбиране на политическия процес, камо ли българския. Ако партиите не искаха властта, нямаше да се явяват на избори. „Безплатно сирене има само в капана за мишки” е казала Желязната Лейди, нали от ИТН са десни? На нея поне би следвало да вярват. Готовността за отказ от министерски постове всъщност е голям подарък за ИТН. Сиренето обаче са политиките, а без него капанът на властта остава празен. Ама вече са в него.

Лутането между пряка демокрация и авторитаризъм

Парадоксално на собствените им заявки, ИТН се държи по-авторитарно отколкото либерално въпреки, че се обявява за повече пряка демокрация. Явно пряката демокрация за тях се свежда до спускането на идеи, които да получават одобрение. Същата тази концепция обаче предвижда и обратния процес от гражданите към политиците. И предвид това, че системата, която се опитват да счупят, все още е налице, то е редно да се съобразят с конюнктурата и да се „измъчат“ да общуват с представителите на тези граждани, а именно новоизбраните депутати. На въпроса „Защо?“ се отговаря в техен стил „Защото суверенът така е решил“. Иначе, какъв е този суверен, който слушаме само ако е гласувал за ИТН? Някъде измежду редовете се затри и без това клетата ни представителна демокрация. Знаем, че е трудно да бъде защитавано нещо, което не е работило достатъчно добре, но пък в 46-то НС влезе само една антисистемна партия, която сама не може да управлява и то чрез изтъркали се клишета в стил „ще разберете когато му дойде времето”. Това настойническо поведение в стил „още не сте дорасли за това” преповтаря модела „бащица“. Хайде, няма нужда.

Ако, ако, ако...

Николай Василев хвърли светлина върху някои от приоритетите на партията, показвайки и управленска програма с около 300 точки. Още не е ясно дали ще бъде публикувана или не. Всеки здравомислещ човек знае, че четиригодишния мандат на всяко правителство не предполага приоритетно разточителство. В рамките на едно амбициозно управление, биха могли да се осъществят най-много процесите по не повече от 6-7 приоритети и те следва да се изкристализират с коалиционните партньори. От ИТН отново заявиха, че ще предложат кабинет по същата процедура без да имат предвид останалите политически играчи. Ще видим дали ще си вземат поука от грешката, ама се съмнявам. Добрата новина е, че вече има конкретика по отношение на икономическите и финансовите мерки, които партията предлага. Ако тази линия бъде продължена, всъщност в НС ще си проличи коя партия точно колко е дясна. От друга страна бе направен реверанс и към левите формации, които се борят за увеличаването на пенсиите, защото Василев обяви желанието за 35% ръст. Всъщност най-проблемни си остават предложенията за промените в съдебната власт и прословутият референдум.

„Има такъв народ“ съставя и втория кабинет без консултации

Мажоритарни куриози

Понеже Тошко Йорданов отново повтори, че тази партия е създадена от зор заради референдума, то нека отново проверим дали хората реално искат тези мажоритарни промени. Освен неприпокриването на числата на гласувалите в подкрепа на референдума и на партията, има още един препъни камък, който от партията следва да анализират. Избирателите на ИТН, които следва да са „за“ мажоритарната система, всъщност в най-малка степен са се възползвали от мажоритарния елемент, а именно преференциалния вот. Дори гласоподавателите на ДПС, които традиционно не посочват преференции, всъщност изпреварват ИТН по личностни предпочитания. Ето това е още едно от поредните доказателства, че феновете на ИТН са гласували за Слави Трифонов, а не за референдум, програма и партия като цяло.

ИТН в клопката на демокрацията

Към този момент основните варианти са няколко. Първият е този, който ИТН не разбира, а именно подаването на ръка към уж предпочитаните от тях ИСМВ и ДБ. Вторият е ИТН да получи подкрепа по линията на икономическите предложения от ГЕРБ и ДПС. Тази смъртоносна прегръдка обаче ще завърши с пречупване на гръбнака на ИТН, която дори няма да изпадне в политическа кома, така както други коалиционни партньори на ГЕРБ. Разликата между ИТН като евентуален партньор на ГЕРБ и останалите е, че предишните са имали достатъчно време за доказването си поне пред твърдия електорат. Третият вариант бе намекнат от Тошко Йорданов и се свежда до отказ от внасяне за гласуване в НС на втори проектокабинет, за да се избегне подкрепата от ГЕРБ и ДПС. Това също не е печеливш ход, тъй като предполага официалното подаване на топката към ГЕРБ, а това определено ще смъкне гласовете на ИТН на едни следващи избори.

Ако можем да обобщим от една страна са десните икономически и финансови политики за сметка на отказ от съдебна реформа, а от друга страна стоят предложенията за такава с условности по исканията за референдума и икономическия либерализъм. Тоталното неразбиране на това какво означаваше поемането на отговорност в случая доведе до тези ментални гърчове, не само от ИТН, а и от тези, които все пак се интересуват от случващото се в държавата. А и да припомня, в тази ситуация поемането на отговорност се свеждаше до протегнатата ръка, а не до юмрука, тропащ по масата. Кой разбрал, разбрал. Който не е, ще разбере на следващите избори.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама