Гей парадът не е страшен

11:00, 11 юни 21 25 2920 Шрифт:
Симеон  Иванов Автор: Симеон Иванов

Утре ще се проведе София Прайд, а наближаването и протичането му винаги са съпътствани от обществено напрежение. Едни негодуват и изразяват възмущение, а други зоват за повече права и привилегии. За сексуалните малцинства като цяло вече не може да се говори свободно в редица западни страни. Изказването на мнение, което излиза от налаганата догма, съдържа заряда да съсипе цели кариери и съдби. В сравнение със страни като САЩ и Великобритания, у нас все още може да се говори и пише сравнително свободно на тази тема, така че да се възползваме. Докато можем.

Демократичното право

Наред с други, основна характеристика за стадия на развитие на едно общество е толерантността му към различните социални групи, липсата на репресия и свободата на избор във всички аспекти. Следвайки тази линия, организирането на движения и провеждането на събития би трябвало да е право на всяка една група, стига това да не застрашава държавно-обществената структура и ценности. Тук може да се дебатира дали прайдовете нямат вреден възпитателен ефект, но в крайна сметка на хартия представляват демократично право.

Различната сексуалност – природа или избор?

Дебатът дали хомосексуалността е по рождение или въпрос на избор може да се води до безкрай. Темата е научна и все още не е постигнат консенсус по нея. От чисто социологическа гледна точка е въпрос на среда и на избор. Истината е, че хомо и бисексуалността са стари почти колкото цивилизацията ни и са били особено популярни още в Древна Гърция и в Римската империя. Така че можем да се отнасяме към тях като към съвсем естествени феномени на човешката психология, които са изразени във всички култури по света и то от хилядолетия.

За какво всъщност е борбата? Едната гледна точка

От гледна точка на ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални) активистите, борбата им може максимално кратко да бъде синтезирана като борба за социални и юридически права. Социални права –да не бъдат дискриминирани и стигматизирани от обществото и средата. Юридически – да имат право на брак, на осиновяване на деца и да съществуват закони за защита от тормоз.

Да не поставяме под общ знаменател

В България, а и не само, изобилства от примери на публични гей хора, които не одобряват подходa на ЛГБТИ движението или просто странят от него, тъй като смятат, че то не работи в посока по-голям обществен толеранс, а точно обратното. Пример у нас е Евгени Минчев, който е критичен към парада, а такъв от чужбина е на Дъглас Мъри – водещ неоконсерватор в световен план и публичен гей, който също не подкрепя някои форми на ЛГБТИ движението.

Същевременно самата сплав между лесбийки, гейове, би, транс и интерсексуални, по естество е трудно съвместима. Всички тези групи срещат съвсем различни правни и социални трудности. Едни са много по-добре приети от други в обществото, например лесбийките спрямо гейовете. Транс хората пък могат да срещнат неодобрение дори сред самите хомосексуални хора. Разбира се, обединени, всички тези групи могат по-лесно да налагат исканията си и точно тук замирисва на политика.

Всяко социално движение има политически елемент

Независимо дали участниците в София прайд го осъзнават или не, волно или неволно, те стават част от едно от най-мощните и бързо развиващи се политически течения на нашето време. Става дума за ляво-либерално течение със солидни неомарксистки основи, което поставя акцент върху всички онеправдани малцинства и политкоректната реч. Флагманите му в България засега изглежда, че ще бъдат „Демократична България“ и движението на Мая Манолова.

В тази връзка, лично мое мнение е, че локацията на провеждане на прайда – паметникът на Съветската армия, носи изключително негативен маркетингов заряд. Освен това и натъртва топлата връзка между неомарксизма и ЛГБТИ движението.

Има ли почва движението у нас?

Източна Европа като цяло е брандирана като „хомофобска“. За нашата страна, подобно твърдение е пресилено, тъй като в България на практика няма масова обществена омраза към ЛГБТИ, а по-скоро в своята цялост ние сме консервативно общество. Не закостеняло, а консервативно, двете понятия са съвсем различни.

Най-често срещаното мнение у нас гласи, че показността е проблемът, а не самата сексуалност. Друг основен отпор е по отношение на образованието. ЛГБТИ активистите настояват въпросите с различната сексуалност да бъдат изучавани в училище, докато болшинството хетеросексуални родители са против, поради оправдания страх от индоктринация още от ранна детска възраст.

Ако погледнем в дълбочина, ЛГБТ движението среща у нас друг фундаментален проблем. Това, че обществото ни не носи със себе си вина за жестоко отношение към хората с различна сексуалност в миналото. Само по себе си вменяване на вина у обществото е основен инструмент на подобни движенияборещи се за повече права и привилегии, но у нас за това просто няма почва.

Да, до 1968 г. хомосексуалността се разглежда като престъпление в България от тоталитарния режим. Да, хомосексуалните хора не са срещали широко одобрение, но в никакъв случай не са били обект на брутално отношение – химическа кастрация, публични порицавания, преследвания, тормоз, побой, убийства и други – все широко разпространени практики от миналото на редица развити западни държави.

Да запазим баланса

Днес, като обществени нагласи и политици, се намираме в добър баланс, който е редно да ценим. Не сме на нивото на толерантност в Западния свят, което в никакъв случай не бива да бъде цел, но не сме и нивото на Турция например, където истанбулската полиция използва сълзотворен газ и гумени куршуми, за да предотврати провеждането на прайдове.

Битката е спечелена и резките стъпки може да бъдат контрапродуктивни

В исторически план битката за правата на хората с различна сексуалност, може да се каже, е спечелена, или поне е постигнала иначе немислими триумфи. ЛГБТИ представителите могат съвсем свободно да изразяват своите сексуални предпочитания, да живеят заедно и да се обявяват публично, без да се страхуват от репресии.

Но очевидно това не им стига и те вече подемат нови каузи и търсят обществено одобрение, както и промени в законодателството. Обществено одобрение, обаче, не се печели насила. И техните представители трябва да си дадат ясна сметка за това. В противен случай с прекомерния зов за права и налагането на догми, именно поведението им се превръща в генератор на хомофобия.

Решенията

Решението на някои от фундаменталните въпроси – тези за еднополовите бракове и осиновяване на деца може да бъде много просто – организирането на референдум. Такива референдуми са провеждани в Хърватия, Ирландия, Словакия, Словения, Румъния и други, а резултатите не са еднопосочни. Обръщайки се към социологията подобен референдум към днешна дата изглежда обречен на провал, отново заради консервативния характер на обществото ни.

Така че е в интерес на сексуалните малцинства да започнат да моделират общественото мнение в тяхна полза. Но не с агресивен и креслив подход, който набеждава обществото ни за архаично и нетолерантно, това просто не е вярно и води единствено до повече негативни реакции към тях самите. Движението им се нуждае от далновидни лидери, познаващи тънкостите на родния манталитет. Агресивното налагане на всяка една спорна теза, логично, води до съпротивление. Едностранният подход не е решението, трябва да се намери златното сечение между ЛГБТИ исканията и ценностите на средния българин.

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама