През последния месец придвижването и струпването на руски войски и военна техника по границите с Украйна и в Крим доведе до напрежение в международен план и в Черноморския регион. Макар Русия да започна поетапно изтегляне на войници вчера, военната техника по границата с Украйна остава, а с това и напрежението. Припомняме, че през 2014 г. Русия анексира Крим, а в източните провинции Донецк и Луганск сепаратисти, подкрепяни от Москва, започнаха конфликт, целящ независимост от Украйна.
Русия, разбира се, описва действията си като учения, а западните лидери призовават Путин да се откаже от провокации и по-нататъшни действия. САЩ обмисляха изпращането на бойни кораби в Черно море, а американският президент Джо Байдън вече предложи на Путин среща на живо в трета страна. Някои анализатори подозират, че може да се стигне до ескалация, но страховете от пълномащабна война не са основателни.
За Русия евентуална офанзива би довела до нова спирала от санкции, още повече регионални проблеми, а и без това лошият международен имидж на страната ще удари ново дъно. Така погледнато, хибридната война остава предпочитана опция. Изтощеното украинско население и икономика имат още по-малък интерес от военни действия. Макар сериозното подсилване на украинската армия след 2014 г., една война с Русия не би довела до нищо позитивно.
Руската провокация цели да постигне няколко цели едновременно
Отвличане на вниманието
Да започнем с това, че всеки режим, като този на Путин, се нуждае от подобни ходове, които да отвлекат общественото внимание от вътрешните проблеми на страната, да повдигнат патриотичния тонус на народа и макар краткосрочно да генерират подкрепа за управлението (феноменът е известен като diversionary foreign policy, а ефектът от него като rally 'round the flag syndrome). Следователно, в скоро време може да станем свидетели на деескалация на напрежението. А докато ситуацията около границите на Източна Украйна и Крим остава цялостно обтегната, властта в Кремъл ще има възможността да играе украинската карта при нужда.
Този прийом в международната политика е бил неведнъж използван от Путин, като самата анексия на Крим през 2014 г. е добър пример. Подходът става още по-актуален във времена на ковид пандемия, икономическа криза и още по-тежка задаваща се такава, както и народното недоволство и периодичните протести около случая с Алексей Навални. С оглед на парламентарните избори насрочени за есента, тази перспектива изглежда все по-резонна.
Реваншизъм, но и тест за реакцията на новата администрация във Вашингтон
Поводът е и удобен за Русия да покаже зъби на Запада и САЩ, като отговор на продължаващите учения на НАТО в Черноморския регион, подкрепата за антиправителствените протести в Беларус и за опозиционера Навални, санкциите върху Русия и редица други събития, които в Москва се приемат като заплашителни и/или унизителни. Наред с това, за съжаление, ситуацията за пореден път описва безсилието на ЕС да налага волята си по и около границите си, особено когато става въпрос за Русия.
Също така от Кремъл тестват реакцията на администрацията на Джо Байдън и се опитват да видят до каква степен от САЩ ще подплатят риториката си и откритата си подкрепа за Украйна с реални действия. Позициите на Байдън спрямо Русия в хода на политическата му кариера, предизборните закани, както и словесните престрелки са индикации, че в момента в Белия дом е един от най-яростните противници на Русия. Същевременно само преди няколко седмици Байдън потвърди, че смята Путин за „убиец“, а в хода на настоящата криза вече предложи на руския президент среща, за да обсъдят кризата.
Водещи анализатори коментират, че Пекин също с внимание следи украинската криза и че реакцията на Вашингтон е ключова за бъдещите действия на Китай в Южнокитайско море – зона, която се очертава да бъде една от най-взривоопасните точки на света през следващите години.
Водната криза в Крим
Международните наблюдатели от години предупреждават, че светът е изправен пред редица „водни конфликти“, от Централна Азия, през района на река Нил, до Югоизточна Азия, достъпът до вода се превръща във фитил, способен да разпали международни конфликти.
Възможно е руската провокация да касае именно ситуацията с водата в Крим. След анексията на полуострова през 2014 г. украинските власти прекъснаха основния водопровод, снабдяващ Крим с около 85% от нужната му вода от река Днепър. Тъй като полуостровът няма други големи и сигурни източници, това доведе както до чисто битови трудности за жителите, така и до остра криза в селскостопанския сектор. А в момента резервите на полуострова са вече критично ниски.
Възможно е, чрез струпването на войски Москва да се опита от позицията на сила да преговаря с украинското правителство да възобнови дейността на водопровода при приемлива цена (през 2014 г. Украйна предложи 50 пъти по-висока от стандарта) срещу дадени отстъпки в Донбас и Луганск. Водата на Крим също е важна част от голямата шахматна игра между Русия и Украйна.
Нито война, нито мир
За Русия, докато сепаратисткият конфликт в Източна Украйна е в ход, това е абсолютна гаранция, че съседът им няма да може се присъедини към НАТО и/или ЕС. Кремъл има опит в поддържането на подобни замразени конфликти, които ефективно спират замесените страни от участие в западните структури. Подобна е ситуацията в Грузия и Молдова. Същевременно тлеещият конфликт дава възможността на Кремъл при нужда да ескалира напрежението, а чрез заплахата от война да постига отстъпки от ЕС и САЩ по ключови въпроси и да манипулира обществените нагласи.
За Киев позицията е по-сложна. Мирното разрешаване на конфликта означава да се постигнат компромиси с Кремъл относно международно признати украински територии. С други думи, Киев да преговаря и да направи жертви относно собствената си територия, тъй като Москва настоява за автономен статут на Донецк и Луганск и не би отстъпила и метър относно Крим. Така Киев попада в друга класическа клопка в международната политика. Предвид естеството на проблема, всяко украинско правителство склонно да „клекне“ пред Путин в името на мира, моментално ще бъде демонизирано и би последвало съдбата на Виктор Янукович.
Едновременно с това, сегашното статукво в Източна Украйна позволява на страната да получава подкрепа от ЕС и САЩ, включително финансово. Но колкото повече време конфликтът тлее, толкова по-второстепенен ще бъде той за Запада, с което ще става и все по-неизгоден за Киев. Историята на другите замразени конфликти около руските граници говори именно за подобно развитие.
Поредният „замразен конфликт“ в постсъветското пространство
Ситуацията в Източна Украйна и руско-украинските отношения вероятно ще останат така с години, ако ли не десетилетия, тъй като са изгодни за Русия. Или поне докато Владимир Путин е президент. В случай, че наследникът му в Кремъл е потомък на същата школа на мисълта във външната политика, едва ли ще има промяна и след това. Между Русия и Украйна се очертава дълъг по продължителност конфликт с елементи на хибридна война, който все пак едва ли ще стане „горещ“.
Добави коментар