Свободата на медиите е доста особена тема за България, а твърденията за „най-свободната свобода“ са цинизъм. Никъде, по нито една телевизия няма диалог и дебат по нито една предизборна тема. Принципът да се отказва въобще дебатът, какъвто виждаме у не една партия, е много интересен. От друга страна, управляващите партии никога не са поставени в дебат с опозиционните. Текат едни монолози и няма никаква предизборна кампания. И нито един важен въпрос не се дискутира истински. Това заяви в ефира на БНР Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Няма никакви аргументи, а само се хвърлят някакви думи. Медиите трябва да започнат да канят някакви истински експерти, след дебатите, които да обясняват на хората кое от казаното в студиото е истина и кое е лъжа. Защото политиците се замерят с някакви листове, а накрая ние нищо не разбираме...“, коментира той.
„Българските медии стигнаха дотам журналистите да бъдат домакини – канят някакви хора, които да се изкажат. А журналистът не е домакин, той е човек, който има мнение, който разследва и казва накрая кое е било вярно и кое е било невярно“, заяви проф. Дичев и допълни: „А какво имам ние – едни любезни домакини. След дебата оставаме ошашавени и нищо неразбрали“.
„Да не говорим за стратегията „отвличане на внимание“ – пускат се някакви „кьор фишеци“ от типа „джендър идеология“, какво значи това? – някой журналист попита ли някого какво има предвид, като ги говори тези неща, освен невежество и непознаване на английски език. Политиците правят това, което журналистите им позволяват – развяват си коня. И така, докато пускат някакви димки, създават свой бранд, вместо да бъдат принуждавани да се аргументират и техните факти да бъдат критикувани“, посочи още той.
„Управляващите се стремят да убият гражданската енергия от протестите през миналата година с това, че не се явяват на дебати и с това, че дебатите се провеждат по този начин, защото хората си казват: „Ами, няма кой“ и няма да отидат да гласуват“, каза проф. Дичев и определи това за целенасочено, както и неразрешаването на въпроса с гласуването в чужбина, на карантинираните хора и убиването на възможността да се гласува по пощата.
„Гражданската енергия е убита чрез скука и формализиране на дебата. А без надежда, само с песимизъм, не се прави държава, не се прави нация. Този разпад е пагубен за нас като нация и държава. Ако нямаме среща и дискусия, то няма демокрация и това вече не е държава“, подчерта Ивайло Дичев.
Добави коментар