Златното ни поколение актьори продължава да се събира... там горе

10:50, 23 мар 21 / Общество 25 3459 Шрифт:
Цветилена Симеонова

Златното поколение на българските актьори продължава да се събира там горе – на небето. Днес Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Тодор Колев, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Невена Коканова и останалите ни незабравими артисти, с които се простихме през последните години, посрещнаха и великата Татяна Лолова.

Татяна Лолова беше емблематична фигура за киното и театъра у нас, с множество награди и фенове. Въпреки че си отиде на 87 години, тя ще остане завинаги в сърцата ни и ще продължава да е причина да се усмихваме и да се радваме на нейните роли.

Струва си да я слуша и да я гледа човек – със сладурското ѝ чувство за хумор и сериозно изражение. Още от малко дете Лолова е убедена, че трябва да стане артистка. Въпреки че е родена в София, тя неколкократко разказва за забавна случка, когато отишла в Русенския театър. Русенци я спирали по улицата и питали откъде е: „Вие не сте оттук, от провинцията сте“, казвали. Тя им отговаряла, че е софиянка, пък те снизходително отвръщали „Е да де…”.

В памет на великата актриса подбрахме някои от най-култовите ѝ и запомнящи се цитати:

„Свикнала съм да давам. А когато даваш - не остаряваш“. 

Ако много отдалече видя някой намръщен си викам: „А, не. Не съм добре с очите“.

„Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества“.

„Не мога да си представя как живеят артистите, но аз не мога да си представя и голяма част от българския народ как живее, защото парите са отвратителни, особено когато ги нямаш“. 

„Защо 1/2 живот? 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обичани хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си, от знанията си. 1/2, защото всичко, което имам в мен, е придобито с много нямане“.

Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях“.

„Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават“.

Като ми кажат: „Вие сте звездата…“, отвръщам: „Престанете с тази звезда! Не съм звезда, аз съм слънце“.

„Понякога съм лимон, друг път – портокал“.

Обеща да е вечна“, каза Лолова на погребението на Стоянка Мутафова. Но те всички ще останат вечни.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама