Основната цел на тоталитаризма е налагане на контрол и ограничения върху свободата на индивида. Някои от основните стъпки към налагането на такава власт са наличието на критична ситуация или изфабрикуването на такава, посочване на обща заплаха, нормализация на ненормалното, цензура и всяване на постоянен страх.
Ключово важен инструмент на тоталитарната държава, наравно с терора, е пропагандата. А винаги, когато се говори за тоталитаризъм и пропаганда, изплува името на Йозеф Гьобелс. Той формулира и неотлъчно следва няколко принципа за успешна пропаганда, които са обект на изследване дълго след края на Втората световна война. Очевидно добре изучени, те все по-често влизат в употреба и днес. Мигрантската криза, малцинствените привилегии, глобалното затопляне и прочее са добри примери за някои от похватите на Гьобелс, но случаят с ковид като че ли ги обхваща в най-пълна степен.
За да може пропагандата да влияе ефективно, трябва да представя даден проблем максимално опростено. Например към днешна дата в света от ковид са починали 2,72 млн. души. Ето ясен и лесно разпознаваем виновник. Няма значение колко от тези хора са имали други заболявания (рак, диабет, сърдечно-съдови…), значително по-сериозни от грипа, няма значение колко от тях биха умрели и без ковид, няма значение, че пневмониите са причина за над 1 млн. смъртни случаи в Европа през 2016 г. и са на шесто място сред причинителите за смърт изобщо. Премахвайки всички нюанси, се постига идеята за общ за всички „враг“. (Принцип на опростяване)
В допълнение към опростяването, трябва да се парират всякакви възможности за противопоставяне чрез алтернативни идеи. Най-лесно това се постига чрез цензурата. Представянето на алтернативни мнения в медиите е силно ограничено. Световни учени, които изразяваха мнение, различно от „правилното“ не бяха допускани повторно в ефир. Мнения в социалните мрежи, които не подкрепят основната линия на пропагандата, нямат излаз през масовите медии. Все пак в днешно време е трудно да се наложи тотална цензура в Европа. Затова беше задействан следващ принцип – към инакомислещите да се прилага отрицателно, унизително и/или подигравателно отношение. Те не са „компетентни“ или са „коравосърдечни“, без „съпричастност“ към чуждата болка и прочее. Така инакомислещите са „заразени“ с най-негативните конотации. (Принцип на „заразяване“)
В момента, в който се появи обвинение за дадена грешка, на обвинителя трябва да се припише същата грешка. В 90-те години на ХХ век, при всяко обвинение към преименувалите се комунисти в България следваше репликата „Всички сме грешни“. Така и палачът, и жертвата поемаха вината поравно. По същия начин сега, когато се оспори локдаунът със здравословни, психологически, обществени и/или икономически аргументи срещу тях се изправят абсолютно същите, независимо от абсурдността на твърденията. Това разсейва, размива и накрая анулира всеки опит за смислен разговор. (Принцип на транспониране)
Случващото се трябва да бъде максимално преувеличено или представено като много значимо и заплашително. За последната година умрелите са 2,72 милиона, поразените от вируса надхвърлят 123 милиона! Това звучи внушително! И дори не е преувеличено, поне доколкото може да се вярва на статистиката. Но нека видим статистиката с друг поглед. При настоящето население в света става дума за 1,57% заразени и 0,035% починали. При подобни проценти едва ли може да се говори за епидемия, камо ли за пандемия. (Принцип на преувеличение)
Основната идея трябва да се повтаря непрекъснато, пречупена през различни призми и ъгли, но отстояваща една и съща концепция. Това увеличава степента на достоверност, която хората й предават. Тоест важно е повтарянето на тезата до изтощение. От повече от година виждаме този подход по всички предавания на всички медии: ковид и здраве, ковид и икономика, ковид и култура, ковид и спорт, ковид и … каквото ви дойде наум. Може би най-точният критерий за оценка на успеха е, че надали има разговор между приятели на маса, който да не включва (и то съществено) темата за ковид. (Принцип на оркестрация)
Предаваната информация трябва да се подкрепя от възможно най-много източници, като внимателно се избира кои подробности да се повтарят и кои да се пропускат. От включването на телевизорите сутрин до изключването им вечер, европейски, национални и местни политици, експерти, лекари и прочее ни облъчват с ужаса на пандемията, този „враг“ срещу когото трябва като един да се изправим. Но така и не става ясно всъщност каква точно е причината за смъртта на починалите, колко са тези, които наистина имат нужда от интензивно лечение, какво се постига с ваксините, ваксинираните заразни ли са и защо някой от тях умират? (Принцип на правдоподобност)
Целта е да се заглуши всяка положителна новина за успехи на действия, противоречащи на основната идея. Никой не е успял да овладее заразата, ако не е приложил тоталното затваряне, а после и ваксинацията. Естествено придобитият имунитет е нетраен и дори съмнителен, единственото решение е ваксинацията. Отказът от нея е безотговорност, а не право да се защитим от експерименти. (Принцип на заглушаване)
Това не са всички, но повечето принципи, върху които Гьобелс е изградил пропагандната машина на Третия райх. Остава открит въпросът за целта на изгражданата около ковид пропагандна машина?!
Добави коментар