Измина повече от половината от предизборната кампания, която най-общо може да бъде описана като безидейна и неспособна да привлече отчуждените от политиката граждани. Едва ли някой е очаквал нещо специално и революционно, още повече при вирусната ситуация, която ограничава традиционното провеждане на кампанията, но поне откъм съдържание, креативност и идеи можеше да получим много повече.
От гледна точка на политическия маркетинг, голяма част от партиите залагат на естетически остарели, дори ретроградни подходи. Дали за да достигат по-лесно до масовото съзнание или поради липса на капацитет, ефектът е цялостно понижаване на нивото и качеството на кампанията. Друга вредна тенденция, чиято единствена цел е да се вдига шум около партиите, е включването в листите на хора с изключително спорен обществен имидж и неясен политически потенциал. Нека погледнем най-важните акценти от основните партии.
Съмнително много „патриотизъм“
Ако в България в действителност има толкова патриотично настроени политици, партии и избиратели, отдавна да бяхме станали Швейцария на Балканите. Прави впечатление, че в момента поне пет формации се опитват да играят по струните на патриотизма, някои повече, други по-малко, при някои се получава автентично, при други изкуствено.
Обясненията за това биха могли да бъдат две – сред избирателите има голям брой патриотично настроени, следователно борбата за гласа им си струва, или поради липсата на идеи, реална идеология и политическа култура, партиите приемат патриотичното за обвивка (разбира се, вторият вариант е далеч по-близко до истината).
„Патриотична коалиция Воля-НФСБ“ – извън чисто популистките послания и слогани, кампанията им дотук се свежда до две неща – безплатни лекарства и евтини горива. Може би е редно да добавим и идеята на Веселин Марешки за подписването на договор между него и избирателите. Ако на база тази кампания коалицията все пак успее да прекрачи прага на парламента, то тогава пред изследователите на политиката у нас ще стои сериозно предизвикателство в обясняването на този феномен извън „идеологическата“ ниша на безплатни лекарства-евтини горива-патриотизъм.
„Атака“ – партията се налага като единствената ковид-скептична партия, кандидатите, на която пропагандират, че вирусът е социален експеримент по модела на Джордж Оруел и че всички мерки са безплодни. Не може да се отрече обаче постоянството на „Атака“, годините минават, а от партията на Волен Сидеров са все така настойчиви за излизането от НАТО и ЕС, за улесняване на провеждането на референдуми и за прекратяване на концесиите на злато.
„Възраждане“ – образът им, за който се знаеше до преди кампанията, бе затвърден през последните седмици. Във всяко отношение партията е една значително по-добра, по-модерна, по-умерена, изобщо доста по-рафинирана версия на ранната „Атака“.
ВМРО – в посланията си комбинират умело патриотичното с неоконсервативна идеология, защита от диктат на крайностите на неолиберализма и с теми, които дълбоко касаят традиционалистите в обществото ни. Дори може да се каже, че от ВМРО са единствените, които същински наблягат на консерватизма като ценност (КОД на Петър Москов също, но не толкова успешно). Опитват се да налагат успехите в модернизацията на армията, но бремето от участието във властта с ГЕРБ и съпътствалите скандали висят като Дамоклев меч над войводите.
Големият отсъстващ
„Има такъв народ“ – партията на Слави Трифонов води нетрадиционна кампания и умишлено отсъства от всякакви телевизионни дебати и участия, като продължава твърдо да следва стратегията на максимална деполитизация. Основните инструменти на кампанията им остават телевизията и Facebook страницата на Трифонов. За момента подходът им кореспондира с дългогодишните им заявки и образа, към който се целят, а същевременно им оставя широко поле за лавиране след изборите. В състояние са да объркат сметките на повечето малки формации, обирайки голяма част от умерения протестен и патриотичен вот.
Трифонов: „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ са по-малкото лошо
Кампания по инерция за някои
ГЕРБ – провеждат кампания по народняшки, право в тънкостите и предпочитанията на масовия роден манталитет и завещаното от БКП политическо наследство. Не може да се отрече обаче, че са на терен, близо до хората, във всички части на страната, а основните действащи лица на партията са активни в обиколките си, в това число и Борисов. За ГЕРБ, както за много други, кампанията започна месеци по-рано с отпускането на помощи, подкрепата за държавната администрация, творците и други групи. Така или иначе партията е в най-изгодна позиция, която за момента усвоява.
Първоначалната им заявка да не допускат грешки обаче не се изпълни. Включването на половината министри в листите е сигнал, че партията се готви за „повече от същото“. Същевременно, от гледна точка на политическия маркетинг, от ГЕРБ изглеждат останали назад във времето. За страничните наблюдатели това са очевидни пробойни, но вероятно за твърдия им електорат не са – това е и причината от ГЕРБ да не обръщат сериозно внимание на тези аспекти.
БСП – до известна степен изглеждат пасивни и разбира се, леко назадничави. В кампанията им има идеи и добър слоган (макар и вече използван), но не се усеща енергията и искрата, която да ги издигне като същинска управленска алтернатива. БСП така или иначе имат капсулирана подкрепа и трудно увличат периферни гласове, следователно пред кампанията им стои един фундаментален въпрос. Ще успеят ли предвид вирусната ситуация да заведат традиционно възрастния си електорат, в неговата цялост, до урните?
Път на младите: Рапърът Марсо в листата на ДПС
ДПС – кампанията им така или иначе се провежда активно само в определени части на страната, където Движението винаги е било константа. Стартираха с актове, прочистващи имиджа – невключването на Пеевски в листите и налагането на млади лица, но също залитнаха по вредната практика да издигнат кандидат със скандален имидж. От гледна точка на представителите на партията в телевизионните студиа, както обикновено, поддържат високо експертно ниво.*
„Демократична България“ – както винаги в крак с естетиката на времето, но лимитирани. Дотук кампанията им се уповава на силните им страни, но трудно достига и увлича масовия избирател – активни са в социалните мрежи, а посланията им рефлектират предимно в столицата и сред диаспората. За ДБ се твърди, че прави силен финален щурм, а дали това е така ще видим много скоро.
„Изправи се! Мутри вън!“ – като идеи в течение на кампанията не видяхме нищо по-различно от това, което наблюдаваме от лятото насам. Може би с изключение на това, че се очертават като единствените, които обръщат внимание на сексуалните малцинства и провеждат предизборни срещи с тях. Визуалните им послания постигат позитивен ефект, но изборът за името на коалицията продължава да бъде необясним.
„Републиканци за България“ – откъм политически маркетинг се явяват антипод на ГЕРБ, тъй като дизайнът на кампанията им е в унисон с модерните практики и тенденции, и същевременно излязоха с оригинален слоган. Също срещат лимитирана подкрепа и залагат на директна комуникация с избирателите по населени места. Проявиха креативност, стартирайки кампанията с маратон в Пловдив, под предлог, че „се готвят за дълго политическо бягане“.
***
Някои интересни и комични акценти от кампанията, които не бива да пропускаме:
1. Българската версия на кампанията на Джо Байдън – емоционалното откриване на предизборната кампания на ГЕРБ в Кърджали.
2. Събрание на ГЕРБ в момчилградското село Звездел. На снимки се виждат бюст на Георги Димитров, съветско и знаме на НРБ, както и номера на ГЕРБ в бюлетината, залепен на ръкава на някои присъстващи, което плашещо напомня на немските националсоциалисти. Вероятно идеята е избирателите им да не забравят кой номер е ГЕРБ в бюлетината.
3. Елена Пешева („Воля“) попитана за мнението ѝ и това на партията за Преспанския договор (споразумението между Гърция и РСМ), очевидно незапозната с неговото естество, след известно увъртане стигна до лайтмотива на партията – безплатни лекарства.
4. Волен Сидеров в „Панорама“ – изводите оставяме на вас.
5. Един от най-трудните за гледане и слушане предизборни дебати в ефира на bTV. Непрекъснато говорене на кандидатите един през друг, невъзпитано поведение, незачитане на зададените въпроси, лични нападки, чести прекъсвания и изобщо всичко това, което отблъсква половината българи от политиката и предизборните кампании. Участници: Никола Вапцаров – „Изправи се! Мутри вън!“ (основно действащо лице в принизяването на дебата), проф. Христо Смоленов – ВМРО и Ирина Абаджиева-Репуц – „Воля-НФСБ“.
*През последните години традиционният електорат на ДПС от миналото се свива, а една част е на Запад. Тези хора поддържат по-висок стандарт на живот, а с това и семействата им в България стават все по-независими, все по-критични към Движението и по-неподатливи на агитация. Тези тенденции предполагат ДПС да се обърне към други многобройни етнически групи в страната. Дали този процес е вече в ход ще можем да кажем след изборите на база конкретната електорална тежест на ДПС по области и региони.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Истински цирк, истински клоуни!
Убеден съм, че тези избори в ненормална обстановка, ще са само подготовка за следващите предсрочни.
Подкрепям Републиканците
Пълни смешници!
Директната комуникация с избирателите и добрите предложения правят впечатление!