Григор Димитров даде обширно интервю за рубриката на Евроспорт „Гласът на играчите“, в което говори за нещата, които е научил от по време на пандемията от коронавирус, за кариерата си, бъдещите си планове, както за гордостта, която изпитва, че е българин.
„Когато ми казаха, че имам коронавирус направо останах без дъх. Бях срещнал толкова много хора по това време, включително и семейства с деца. Първото нещо, което направих бе да ги уведомя, че съм сположителна проба. Това включваше и моето семейство. За щастие никой не пострада“, спомня си Гришо. „След това бе важно да изпратя правилното послание до възможно най-много хора. Не съм се срамувал, можех да си замълча, но исках всички да знаят, че без значение кой си, с какво се занимаваш и в колко добра форма си, можеш да се заразиш“, посочи той, цитиран от gong.bg.
„Скоро ще стана на 30 години, но не съм мислил много по този въпрос. Със сигурност обаче се вълнувам. На тази възраст не си нито млад, нито стар. Просто влизаш в друг етап от живота си, в който гледаш на себе си различно, разбираш себе си различно. Така можеш да се освободиш от ненужните неща около теб“, коментира българинът. „Иска ми се да продължа да играя докато тялото ми позволява да го правя на най-високо ниво. Тенисът обаче е нещо временно, няма да бъде вечно. Ние сме спортисти, а всеки има срок на годност. Сега изживяваме мечтите си, но след това започва истинския живот“, посочи той.
Григор Димитров отива на 1/4 финал в Акапулко
„През миналата година създадох собствена фондация, която се надявам да изиграе голяма роля в бъдещето ми. Това е нещо, което винаги съм обмислял, но исках да изчакам, за да намеря точното време. Когато бях дете и живеех в България, майка ми ме взимаше от училище и минавахме покрай деца, които по принцип нямаха шанс да получат помощ от някого. Спомням си как я питах дали някой ще им помогне и тя ми отговори: „Няма да те лъжа, синко, те са в много трудно положение, но ако искаш да направиш нещо един ден, защо не продължиш да играеш тенис“, сподели Димитров.
„Да играя за България има огромно значение за мен. Цялото ми семейство все още живее там и се опитвам да се връщам, когато мога. Получавах куп предложения през кариерата си да играя за различни страни и се гордея с факта, че никога не съм помислял да взема подобни решения. Горд съм, че съм българин, и това винаги е било част от мен“, заяви той.
„Преследването на мечтата ми да стана тенисист означаваше, че трябваше да се отдалеча много рано в живота си, но все още съм същият човек, какъвто бях тогава. Паспортът ми и знамето до името ми са български и продължавам да се чувствам като част от държавата си. Много съм щастлив, че можем да имаме история и в мъжкия тенис, особено след постигнатото от сестрите Малееви при жените. Това е огромно постижение за мен, но също така се надявам, че фондацията ще гарантира, че наследството, което оставям за страната си, не е само за това, което съм постигнал на корта“, сподели Григор.
Добави коментар