44-тото Народно събрание е най-слабото от началото на Прехода. Нарушиха се много правила на добрите законодателни практики. Например - това, че стана система чрез преходни разпоредби в законопроекти да се променят закони, дори кодекси. Това е свидетелство за липса на осмислена и подредена законодателна политика и за заобикаляне на сериозната обществена и експертна дискусия, коментира пред БНР Борислав Цеков от Института за модерна политика.
Според него парламентарният контрол е бил слаб, а в дебатите са се отличавали махленското дребнотемие, скандалджийство, просташки език.
„Това няма нищо общо със сериозния парламентаризъм. Качеството на депутатския корпус е изключително ниско. Пълно е с фигуранти. На пръсти се броят хората, които знаят какво е парламентаризъм и с делата си показват достойно поведение на народни представители“.
Той посочи, че президентските вета в мандата на този парламент са били 28, като това е най-големият брой в сравнение с времето на Жельо Желев, Георги Първанов, Росен Плевнелиев.
„Президентското вето е парламентарно всекидневие. Но не винаги то е индикация за некачествено законодателство. Допустимо е от конституционна гледна точка президентските вета да не се базират само на правни или на конституционни аргументи, а и на политически. Политическият сблъсък между президента и управляващото мнозинство през тези четири години се отрази върху броя връщания на законопроекти“, смята Цеков.
По думите на анализатора недоверието на хората към парламента е станало хронично и това се дължи на ниското качество на народното представителство.
Добави коментар