Къде сбъркахме със Северна Македония: Контракоментар

Безспорно е, че антибългарщината е в основата на структурите на македонското общество, и че при адекватна политика и стратегия от страна на България нямаше да се стига до сегашната ситуация. Въпреки това не можем да считаме ветото ни нито за правилно, нито за нужно, макар в публичния дебат да се забелязва широко одобрение. 

„Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“: Къде сбъркахме със Северна Македония?

До известна степен е нормално на първосигнална база да поставяме защитата на идентичността, езика и историята си пред рационалното. Дори е редно, тъй като тези ценности отекват във времето по-силно от (гео)политиката. Още повече македонският казус е болна тема за милиони българи, а в България през последните години патриотичните нагласи растат. Не на последно място, може да се твърди, че с поведението си македонците „заслужават“ ветото ни.

Проблемът е, че въпросното вето не работи същински за защитаване на българските интереси. Напротив, то е противопоказно и в дългосрочна перспектива би имало негативни последици. Истинската политическа картина зад ветото е много по-мащабна от това да покажем „зъби“ на македонците.

Македонският народ би трябвало да е най-близък и най-братски на нас

Македонците с техните действия или по-скоро бездействия през последните години нарушиха новоизникналата възможност за сближаване. Това обаче не означава, че от нашата държава се изисква огледална реакция. Именно налагането на ветото дава допълнителен повод на антибългарските настроения, а вероятно и настройва иначе умерените във възприятията си македонци против България. Дава и стимул на радикализирани групи да прокарват вижданията си.

България щеше да бъде в позиция на сила, ако безрезервно бе приела македонското участие в ЕС. Така щяхме да демонстрираме, че въпреки всичко, разбирателството с този най-близък до нас народ и съвместният просперитет на нациите ни представляват приоритет. Щеше да бъде и акт на великодушие, който показва, че обществото ни е надраснало негативните черти на балканския манталитет.

София вече не вярва на думи, иска действия от Скопие

По този начин щяхме и да не оставяме почва на антибългарщината в Северна Македония, а неглижирайки я да работим за нейното изкореняване. Подобен акт на добра воля, колкото и наивен да изглежда, щеше да ни издигне в очите на обикновените македонци, някои от които вероятно вече сме загубили. Щеше да бъде и акт на една прогресивна европейска страна, която преди всичко залага на сътрудничеството.

Ветото като геополитическа незрялост

Ветото демонстрира и геополитическата незрялост на елита ни, тъй като обслужва сръбските и руски интереси в Скопие, които винаги са били в сериозен ущърб на България. Обезличава и вече подплатената заявка на България да бъде лидер в приемането на Западните Балкани в ЕС.

Погрешно се залъгваме, че Франция и държавите от Стиснатата четворка (Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция) подкрепят нашето решение и го одобряват. Единствената причина те да са „в нашия отбор“ в момента е политиката им против разширението на ЕС, към която нашето решение се вписва. За тях естеството на нашия спор със Северна Македония няма абсолютно никакво значение. Същевременно същинският съюзник на България в ЕС е Германия, а германската позиция по македонския казус е красноречива – приемането на Северна Македония в ЕС.

България е изправена и пред угрозата в даден момент да бъде подложена на политически натиск да оттегли ветото, което неизменно ще бъдем принудени да направим, вероятно след незначителни отстъпки от страна на Зоран Заев, които ще бъдат прах в очите на българското население. Този евентуален развой на събитията ще има няколко негативни ефекта.

Получаваме ли „пълно разбиране в ЕС“ по въпроса за Северна Македония?

Първо, ще засили комплекса ни на малка нация, от която нищо не зависи. Второ, ще увеличи и без това значителните анти-ЕС сантименти в България, които представляват сериозен проблем за страната ни и за тълкуването на политиката от обществото ни. Трето, в крайна сметка ще се получи така, че ветото ни единствено да е довело до най-ниската точка в отношенията ни със Северна Македония, без да подпомогне приемането на исканията ни.

Не бива обаче да забравяме, че ветото има силен предизборен характер и консолидира подкрепа за ВМРО и ГЕРБ. Това до известна степен обяснява иначе алогичните действия на правителството.

Външната политика е редно да се кове на рационална база

Казусът с ветото и обществената му поддръжка ясно показват, че на външната политика в България се гледа предимно през емоционална призма, а когато става дума за Македония, това е неизбежно. Също показва, че най-големият дефицит на българската външна политика е прагматизмът и далновидността. В крайна сметка дотук наистина нямаше да се стига, ако имахме дългосрочна стратегия през последните 30 години и ако в годините след подписването на договора за добросъседски отношения българските държавници бяха подходили отговорно, по модела на Гърция, към най-голямата болка на милиони българи – Македония.