Разединеното общество

Трети март, за съжаление, освен национален празник е красноречив пример за крайните разделителни линии в обществото ни. Неслучайно според някои общественици националният празник е редно да бъде Денят на независимостта, а според други 24-ти май. Поначало различията и разединението в обществата не са задължително негативен феномен. Напротив, те раждат развитие, поощряват стигането до консенсус и водят до установяване на баланс. Именно възможността за намиране на консенсус изгражда истински стабилните общества.

Партизанщина по нашенски

В българския контекст обаче се навлиза в крайности. С това характерна става и невъзможността за загърбване на идеологическите убеждения навръх националния празник, който освен всичко е и бойното поле на русофилството и русофобството. Само по себе си това противопоставяне демонстрира незрялост на обществото и политическата ни култура. Изразяването на тези пристрастия на 3-ти март издава лош вкус и откровено неуважение към нас самите.

И двете полуидеологии водят до задънена улица и не допринасят с особено съдържание. Русофилството често върви ръка за ръка и със соцносталгията, която се явява един от най-вредните модерни феномени, чиито ефект води предимно до излишна загуба на обществена енергия и отклонява вниманието от визията за това какво трябва да представлява модерна България.

Отменят тържествения ритуал на Шипка за 3 март

От своя страна русофобите с агресивността си само водят до консолидирането на русофилското ядро и допринасят повече за разделението на обществото ни. Същевременно смесват политическото с цивилизационното, с други думи отричат руската култура, която е оставила едно от най-значимите наследства в световен план.

Не можем да отречем обаче, че поклонението пред Русия навръх националния ни празник създава комплекс за малоценност на нацията ни. Но това не означава, че автоматично трябва яростно да отхвърляме руското участие. Изглежда нелепо, когато някои обществени фигури бягат като дявол от тамян от това да споменат името на Русия на 3-ти март. Нека не забравяме, че около 20 000 войници на Руската империя загиват в Руско-османската война. Просто не бива да разглеждаме въпросната война повърхностно, а именно така е преподавана още в училищната среда, което пък ни учи на погрешно тълкуване на политиката.

Руско-османската война е израз на преследването на руските геостратегически интереси и амбиции и не е изолиран феномен, а част от вековното противопоставяне между Руската и Османската империя в района на Черноморския басейн. И все пак е с основополагаща за нашата независимост роля.

Преди всичко български празник

3-ти март е редно да бъде ден за почит на платилите с кръвта си за създаването на Третата българска държава. Не е редно една част от българите да не могат „да си намерят мястото“ на тази дата, а други да отдават почит на чужда държава. Националната кауза и памет трябва да стоят на пиедестал, преди всички политически и идеологически противоречия. 3-ти март трябва да бъде празнуван без руски знамена на Шипка, но и да бъде празник за всички членове на обществото. Само тогава можем да говорим за толерирането на различията си като за основа на едно стабилно общество.

Ако наистина не можем да променим възприятията си и да отбелязваме националния празник като такъв, може би наистина се нуждаем от промяна на датата. Но това би означавало, че бягаме от проблема, а не търсим неговото решение. А то започва с това да се приемаме и чувстваме като общност, която колективно преследва дадени цели. За да се случи това е време да осъзнаем, че успехът на индивида минава през това той/тя да инвестира в общото благо.