22 картини, които всеки трябва да види в живота си

Някой помни ли прекрасното време, когато пътуваше, за да разглежда музеи? Сега харесваме по-прости неща като спа центрове, пазаруване или пикник в градини, покрити с изкуствена трева. Но въпреки това, паспортът на един живот не може да изтече, без да има печати на определени галерии и най-вече на тази селекция от картини. Те не са най-добрите, но са най-специалните, тези, които заслужават пътуване, билет и дори аудиогид.

Как българските художници откриха положителната страна на кризата

Хавиер Сори дел Амо ни предлага една разходка в изкуството в „Травелер“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Звездна нощ“, Ван Гог

Всяка творба на Ван Гог е икона, претенция, знаменитост в света на изкуството. Но „Звездната нощ“ има необясним магнетизъм поради очарованието, което авторът поражда във всяко човешко същество и колко разбираемо е то. Отиваш в стаята му в MoMA, гледаш, мигаш, поглеждаш отново и разбираш себе си. Няма нищо друго освен очарование през нощта и обитавана от духове линия. Толкова елементарно и вълшебно.

Снимка: Wikipedia

„Бал в Мулен дьо ла Галет“, Реноар

Свикнал да вижда импресионизъм, съсредоточен върху природата, Реноар убеждаваше всички със своите ежедневни сцени като този обикновен танц в най-вулгарния Париж. Вярно е, че музеят „Д’Орсе“ може да се запълни с толкова много деликатни картини, но тук наивността, радостта и рутината заслужават спирка, за да прегърнат хармонията на цветове, форми и светлини и да се почувствате малко по-добре, по-щастливи.

Снимка: Wikipedia

„Менините“, Веласкес

Фактът, че тази работа е оказала толкова голямо влияние върху по-късните художници, е само един пример за нейната важност и привлекателност. Защото, преди всичко, „Менините“ е картина, която трябва да бъде открита малко по малко, за да се окаже почитана с усмивка на устните в голямата си зала в музея Прадо. Като добра снимка на страхотно парти, тя е пълна с анекдоти, визуални игри, планове и отражения. И най-вече внася свежест и спонтанност в един жанр - кралския портрет, пълен с бомбастични пози.

Снимка: Wikipedia

„Полунощ“, Хопър

Това не е просто поредната воайорска сцена. Прилагателното „реалистичен“ е твърде кратко за него. Зад този момент има много повече от всеки бар в Манхатън. Има напрежение, неспокойствие, бездушна атмосфера. Липсват разговори, любов, омраза, каквато и да е следа от човечност в нещо толкова човешко като бара. А тези, които я виждат в залата в Института по изкуствата в Чикаго, могат да почувстват само студ и дори психологически ужас, който е обезболен само от бягството.

Снимка: Wikipedia

„Нимфея“, Моне

Има повече от двадесет картини на водни лилии, нарисувани от Моне, така че има все по-малко оправдания да загубите няколко минути в спокойната застояла вода и нейните цветя. Може би най-доброто преживяване, което може да се получи с този поджанр на Моне, е във фондацията „Бейелер“, където водата не спира до картината, тя продължава към външното езеро, докато някои акорди на „Морето“ от Дебюси звучат на заден план. След това докоснете детоксикацията на импресионизма.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Викът“, Мунк

Тази поредица от четири картини, повече или по-малко разпръснати в различни норвежки музеи и колекции, демократизира експресионизма и осигурява часове на размисъл и разговори за психолозите. Това не е впечатляваща картина, нито голяма, нито реалистична, нито, разбира се, красива. Това е универсално чувство, крайната цел на цялото изкуство и което кара хиляди хора всяка година да се изправят лице в лице с този труп и да почувстват известна съпричастност, безпокойство и дори разбиране.

Снимка: Wikipedia

„Свободата води народа“, Дьолакроа

Това произведение на Дьолакроа е много повече от символа на революционна Франция. Това е представяне на смелост, дързост и дори еротизъм на лидерството. Тази жена, алегория на свободата с непокрити гърди, причиняващи прераждане на силата, преодоляване на умората и преодоляване на страховете, без да има начин да се каже „не“. Чисто ядосан романтизъм. Чист допинг пред неподвижността.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Раждането на Венера“, Ботичели

Едно от бижутата на галерия Уфици е този целомъдрен подход към женската голота, който Ботичели прави по негово време. Той е харесван и ще продължи да бъде поради количеството информация, която съхранява - за това, че е още една стъпка в еволюцията на живописта в края на петнайсети век и за времето, когато композицията и жестовете му са имитирани. Заставайки пред картината има един момент на „Ей, човек, колко време не сме се виждали? Никак не си се променил!“

Снимка: Wikipedia

„Трети май 1808 в Мадрид“, Гоя

Дами и господа, с всички вас ... достойнство. Защото тази картина е за това, което се случва, как да бъдеш герой до последната секунда, как плътта е изгнила, но душата е нетленна. Как няма лице в палачите, защото те не го заслужават. Невъзможно е да срещнете погледа на този анонимен защитник на Мадрид и да не почувствате смесица от ярост и уважение. Да господине, хладнокръвие до края!

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Джокондата“, Леонардо да Винчи

„Джокондата“, или по-известна като „Мона Лиза“, е сред картините, които също трябва да видите. Ще я хулите, ще мислите, че е надценена, ще намразите десетките фотографи, които търсят своя момент на слава, и може би ще осъзнаете, че е мъж. Може дори да имитирате усмивката ѝ и да заключите, че Леонардо да Винчи има много по-добри творби, но тази е попаднала на най-добър маркетинг...

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Трите грации“, Рубенс

Не мислите ли, че преди плътта, коремчето, паласките и бричовете са били критерий за красота? Е, тук имате Рубенс, който да ви го докаже. Трите грации е едно от най-чувствените произведения на всички времена, въпреки че се разминава с актуалните модели на красота. Митологичната сцена е само оправдание за Рубенс да разкрие инстинктите си и да оцени женската голота в изкуството. И до днес не е изненадващо, както в миналото, че не един се изчервява като ги види в Прадо.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Герника“, Пикасо

Може ли бомбардировката да е причината за произведение на изкуството? Не е ли целта на изкуството да постигне красота? Или... има ли красота в ужаса? И така стотици, хиляди въпроси, които предлага това гигантско масло върху платно от Пикасо. Преминаването през Мадрид и игнорирането на това произведение на изкуството е престъпление. Особено защото малко картини са по-добре изложени и обяснени от тази в музея „Кралица София“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Градината на земните наслади“, Бош

Има хора, които ще прекарат един следобед в Прадо, за да открият нови неща в тази картина. Да приемем, че вие сте победителят в телевизионния ефир от 16-и век, още едно забавление, забавно и обезпокоително. Защото преминаването от радостта и фантастиката, че всичко е в рая, към онзи толкова сюрреалистичен ад, четири века преди това! Пълно с такива ужасни и неприятни сцени изисква часове и разговор с този до вас. Тъй като сме изправени пред една от онези картини, които трябва да бъдат обсъдени, нищо интроспективно или тържествено.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Великият мастурбатор“, Дали

Тази картина трябва да има някакво обяснение някъде, но докато не бъде намерено, времето, споделено с други анонимни посетители на „кралица София“ е толкова объркващо, толкова икуменично, толкова приказливо, че създава несравнима атмосфера. За тези, които не познават много добре Дали, това е жесток сблъсък с неговия подземен свят. За тези, които го знаят, безспорно предизвикателство да дешифрира неговата символика.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Атинската школа“, Рафаело

Е, оказва се, че корицата на книгата „Философия“ е истинска картина. И то във ватиканските музеи, в Рим. Така че това хоби, което се състои в това да се знае кой - кой е в картината, може да се направи с оригинала, в много по-голям размер и с този пряк контакт с Историята, който може да обезсърчи най-чувствителните.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Странник над море от мъгла“, Фридрих

Типичният романтичен пейзаж показва крехко човешко същество пред природата, дезориентирано пред силата и величието си. Когато гледате тези върхове от близо, неизбежно е да се поставите на мястото на техния герой и дори да усетите бриза на Алпите, затворен в Кунстхале в Хамбург.

Снимка: Wikipedia

„Двете Фриди“, Фрида Кало

На платното стои същата жена, но разгъната. Фрида Кало изразява отново, в автопортрет, още една страница от живота си, биографичен разказ, в което не липсва болка и двойни стандарти на жена, която малко по малко е полудяла. От една страна, европейското, от друга, традициите на Мексико. Сложна диалектика сред нейните сънародници през 30-те години, която тя обяснява разгръщането, но винаги споделяйки кръв, корени, душа. Оправдание да прекара часове в музея на модерното изкуство в Мексико, докато дешифрира цялата символика на работата ѝ.

Снимка: Wikipedia

„Играчите на карти“, Сезан

Петата версия на този мотив (а също и най-известната) би дала един вид начален сигнал за нов начин за композиране на картини, за игра с форми и ограничаващи цветове. „Динг-донг, авангардите вече са тук“, казва той, макар че може да е трудно да се разбере значението на тази работа или да не е толкова шокиращо за днешните очи в пълната суматоха на музея „Д'Орсе“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Целувката“, Климт

Трябва да се разходите до галерията Белведере във Виена, за да съзерцавате от близо тази картина - модерно-пастелна икона, която много амбициозни поклонници на Амели имат в стаята си или отпечатани на какъвто и да е аксесоар. И трябва, защото тук той придобива текстура, контекст и реалност. Хайде, като да срещнете известна личност на живо, но във вариант на фен на изкуството.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Супа на Кембъл“, Уорхол

Да, това е само хиперреалистичният портрет на всекидневен обект, но… млъкни! Ето, гледаш го като шведка по монокини, но на стената на MoMA. Да, приятелю, това не е повече от консервна кутия, но е чисто изкуство, показвайки, че нарисуваното не заповядва, а какво причинява на обществеността.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Момичето с перлата“, Вермеер

Вермеер успява да нарисува портрет на Скарлет Йохансон около 318 години преди тя да се роди. Само за това и за този преследващ поглед си струва да пропуснете един следобед в Маурисиус в Хага.

Снимка: Wikipedia

„Жълтият Христос“, Гоген

Тази картина е всичко: завръщането в дивата природа, скъсване с реалистични цветове и първите наченки на фовизъм на един от най-влиятелните художници в историята. Само за това си струва да платите входната такса в музея Олбрайт-Нокс в Бъфало (САЩ), тъй като колкото и произведенията и приключенията на Пол в Полинезия му дават славата и медийния си тласък, всичко започна в мрачна Британия, с нейните традиции, рядкости и особености, предаде БГНЕС.