40-годишната Ралица Иванова е преборила COVID-19, след като е била интубирана и спасена в интензивното отделение на болница „Канев“ в Русе. Три месеца след това учителката по английски език бавно се завръща към живота си.
Някои от картините и звуците тя вероятно няма да забрави. „Звукът, който машината за интубиране издава. Знаеш, че положението е критично“. Две седмици за мен бяха един ден, спомня си Ралица, която през това време е спала и няма спомен за болка.
„Опитвам се да забравя, но e трудно. COVID-19 е болест е на психиката. Като последица сега често имам тревожност. Тази отпадналост, това безсилие, което все още е в мен, също малко или много ме измъчва. Това изпитание ми показва, че съм силна, може би. Така казват“, споделя още Ралица Иванова пред БНР.
Как се е отнасяла към вируса преди да се разболее? „Вярвах, че има нещо, не вярвах, че може да бъде толкова силно и да има толкова агресивно проявление. Спазвах всички мерки, но си мислех, че на мен няма да се случи“.
„Когато се прибрах вкъщи, можех да се движа с проходилка, но нямах сили за това“, разказва още учителката. Затова и с първото изправяне идват и сълзите.
„Започнах да ценя повече близките си, да съм по-търпелива“, така разпознава промяната за себе си сега. Преболедуването е научило жената да се сеща да се радва на малките неща.
Добави коментар